Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— Джесика, моля те — рече начумерено Грозвенър Финч. — Вижте какво, Куин. Госпожа Гимбъл, естествено, не е на себе си. Разбира се, твърдението й е безпочвено. Но искам да ви кажа нещо от името на компанията. „Нашънъл“ няма намерение да подлага на преследване тази жена, както може да се стори на някои. Заинтересовани сме само в установяването на фактите.

— А след като аз съм странично лице и преследвам същите цели, вие бихте желали да се възползувате от скромните ми услуги.

— Нека да довърша, ако обичате, нека изложа позицията на Хатауей. Щеше да дойде сам да говори с вас, само че е болен. Госпожа Уилсън с била посочена като облагодетелствувано лице на един от нашите клиенти няколко дни преди насилствената му смърт. Вярно е, че той лично я е посочил, но няма доказателство, че тя не го е прилъгала или принудила да направи тази промяна.

— Няма и доказателства за обратното.

— Точно така, точно така. Въпреки това от наша гледна точка вероятността съществува. И така, застраховката предвижда изплащането на един милион долара на новото облагодетелствувано лице. Съществуват и особени допълнителни обстоятелства. Новото облагодетелствувано лице е била тайната съпруга на застрахования, тайна, поне от гледна точка на истинската му самоличност. Ако внезапно е открила вероломството му, дори и истински да го е обичала преди това откритие, тя не би била човек, ако любовта й не се превърне в омраза. Добавете факта, че е била облагодетелствувано лице на застраховката му от един милион — в случая напълно изключвам възможността тя да го е придумала да извърши промяната, — разполагаме с двоен мотив за убийство. Сигурно разбирате становището ми?

Сенатор Фрю се размърда неспокойно в стола, като галеше брадата си.

— Прощавайте, но бих могъл да изградя също толкова силна хипотеза срещу госпожа Гимбъл рече Елъри меко. — Разбрала е, че мъжът й е женен за друга и всъщност никога не му е била законна съпруга, научила е за прехвърлянето на застраховката и чашата на търпението й е преляла… Voila! 31

— Но все пак госпожа Уилсън е облагодетелствуваното лице и милионът се пада на нея. Както казах, при тези обстоятелства „Нашънъл“ би могла да бъде обвинена в нехайство към клиентите си, ако не блокира изплащането на застраховката, докато се води разследването.

— И защо се спряхте на мен? Сигурно си имате цяла армия професионални детективи?

— О, разбира се! Финч деликатно замълча. — Но точно тук се намесва личният елемент. Струва ми се, че от външен човек като вас, специално ангажиран за разследването, ще можем да разчитаме на… ъ… по-голяма дискретност. Освен това сте свързан със случая от самото начало…

Елъри забарабани леко по ръчката на стола. Погледите им не слизаха от него.

— Знаете ли рече най-сетне той, — поставяте ме в неудобно положение. Тази жена, която ми предлагате да приковем на позорния стълб, е сестра на мой стар приятел. Всъщност би трябвало да съм в другия лагер. Вашето предложение ме привлича единствено поради факта че не преследвате предварително набелязан резултат, а просто искате да установите истината… Можете да разчитате на моята дискретност, Финч, но не и на мълчанието ми.

— Какво по-точно имате предвид? — поиска да узнае сенатор Фрю.

— Близко е до ума. По свой скромен начин аз се опитвам да следвам предопределението си. Ако стигна до истината… не мога да ви обещая, че ще се съобразявам с имена и социално положение, нали разбирате?

Финч разрови книжата пред себе си, измъкна един лист, разви капачката на писалката си и започна да пише.

— „Нашънъл“ иска само недвусмислено заключение дали Люси Уилсън е отговорна, или не за смъртта на мъжа си. — Попи написаното, стана, заобиколи бюрото си и му подаде един чек. — Сумата удовлетворява ли ви, господин Куин?

Елъри примига. Подписът на Финч с необичайно зелено мастило бе сложен върху чек за пет хиляди долара.

— Много щедро — измърмори той. — Но какво ще кажете, ако отложим въпроса за възнаграждението, докато малко се ориентирам. Разбирате ли, още не съм решил.

— Ваша воля. — Лицето на Финч помръкна.

— Ще ми позволите ли да задам един-два въпроса? Госпожо Гимбъл, имате ли представа какво наследство е оставил вашият… какво е оставил Гимбъл след смъртта си?

— Наследство ли? — повтори тя едва ли не засегната.

— Джо не го биваше като бизнесмен — каза Андрея с горчивина. На свое име не притежаваше нищо. Не блестеше в това отношение, както и във всичко останало.