Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

— О, здравей, Куин — рече Де Джонг без ентусиазъм. — Запознай се с Пол Полинджър, областен прокурор на Мърсър. Къде се изгуби?

— В обятията на Морфея. — Елъри се ръкува с мършавия мъж. — Нещо ново тази сутрин?

— Изпусна Гимбълови. Дойдоха и си отидоха.

— Толкова бързо? Здрасти, Бил.

— Здравей — отвърна Бил. Той не откъсваше очи от прокурора.

Полинджър запали пура.

— Всъщност Финч иска да се срещне с вас утре сутринта в кантората си.

Той огледа Елъри със запалената клечка в ръка.

— Така ли? — Елъри сви рамене. — Де Джонг, получи ли вече заключението от аутопсията? Умирам от любопитство.

— Лекарят ми каза да ти предам, че не е намерил следи от изгаряния.

— Изгаряния ли? — намръщи се Полинджър. — Защо изгаряния, господин Куин?

Елъри се усмихна:

— Защо не? Просто едно малко мое хрумване. И това ли е цялото заключение на вашия медик, Де Джонг?

— А, глупости! Защо питаш? Спомена още, че Гимбъл бил намушкан с дясната ръка, но това са си обичайните приказки.

— А какво стана с плика, който Уилсън… Гимбъл… по дяволите този човек… е оставил на Бил Ейнджъл?

Прокурорът побутна с показалец папка документи на бюрото на Де Джонг.

— Ето, това са осемте полици, в които Люси Уилсън е посочена като облагодетелствувано лице. Гимбъл е искал да ги остави на съхранение у Ейнджъл, за да подсигури госпожа Уилсън. За мен няма никакво съмнение, че е възнамерявал да каже всичко на Ейнджъл за другата си самоличност.

— А може би прехвърлянето на застраховката е било част от сделката им — ухили се Де Джонг. — Знаел е, че шуреят му ще побеснее от яд, и е преценил, че ако им подхвърли един милион, ще позамаже нещата.

Бил не каза нищо, само премести погледа си от Полинджър върху началника на полицията. Ръката му, подпряна на коляното, трепереше.

— Не мисля така — забеляза Елъри. — Никой човек не се подлага доброволно на осемгодишен психически тормоз, без да има основателна причина. Това, което казваш, Де Джонг, можеше да е вярно, ако Гимбъл смяташе Люси Ейнджъл за най-обикновена играчка. Но той се е оженил за нея преди десет години и поне през последните осем е устоявал на естественото изкушение да разреши проблема си, като тихомълком се разведе с нея или просто изчезне. Оставайки, той е превърнал живота си в същински ад.

— Обичаше я — дрезгаво се обади Бил.

— Не ще и съмнение. — Елъри измъкна лулата си и взе да я тъпче с тютюн. — Толкова много я е обичал, че се е обрекъл на истински прустовски живот заради нея. Той не е бил коравосърдечен развратник, лицето и битието му свидетелствуват за това. Най-лошата му черта е било слабоволието му. И после, сравнете Люси Уилсън с Джесика Гимбъл. Не сте виждали Люси, Полинджър, но Де Джонг я видя. Красотата й сигурно е накарала да заиграе дори неговото студено сърце. Тя е необикновено привлекателна млада жена, докато Джесика Гимбъл… Е, неучтиво е да се споменават бръчките на една дама.

— Всичко това може и да е вярно, Куин — каза Полинджър, — но тогава защо му е трябвало да се свързва с жена от доброто общество и да рискува с двубрачие?

— Може би от амбиция. Семейство Бордън са мултимилионери, а Гимбълови може да имат синя кръв, но ако не се лъжа, материалното им състояние е незавидно. Освен всичко старият Джаспър Бордън няма синове, които да го наследят. Един слабоволев, но честолюбив мъж не би устоял на изкушението или на натиска, оказан от амбициозната му майка. Старата госпожа Гимбъл бе желязна дама, навремето салонните клюкари я наричаха „старата бойна секира на Републиката“. Няма да се учудя, ако тя самата го е подтикнала към двубрачие, без да знае на какво обрича сина си.

Двамата мъже от Трентън се спогледаха.

— Може и да е така — забеляза прокурорът. — Разговарях с госпожа Гимбъл тази сутрин и по всичко личи, че е било брак по сметка — поне от страна на Гимбъл.

Бил Ейнджъл се размърда:

— Не виждам какво общо има всичко това с мен. Мога ли да си вървя вече?

— Почакай малко — рече Де Джонг. — Ами Уилсън? Искам да кажа, под името Уилсън той правил ли е завещание?

— Сигурен съм, че не е. Ако искаше да направи, щеше да дойде при мен.

— Всичко ли е на името на сестра ти?

— Да, двете коли, къщата — напълно изплатени.

— И милионът. — Де Джонг седна на въртящия се стол. — И милиончето. Добра пачка за хубавата млада вдовичка.

— Някой ден, Де Джонг — усмихна се Бил, — ще ти натъпча проклетата хиенска усмивчица в мръсното гърло.

— Слушай, ти…