Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— О, мистър Слоуп, уверена съм, че няма да се стигне дотам! — Думите на Елинор не означаваха нищо особено, но той предпочете да ги изтълкува посвоему.

— Наистина, мисис Болд, ще остана самотен, съвсем самотен в сърцето си, ако онези, които жадувам да нарека свои приятели, се отвърнат от мен. Но стига по този въпрос. Аз ви нарекох свой приятел и се надявам, че вие няма да възразите на това. Вярвам, че ще настъпи денят, когато ще мога да нарека така и вашия баща. Бог да ви благослови, мисис Болд, вас и вашето мило момченце. И предайте на баща си от мое име, че ще направя всичко каквото мога, за да защитя неговите интереси.

И той се сбогува, като стисна ръката на вдовицата малко по-силно, отколкото беше прието. Но обстоятелствата сякаш оправдаваха този жест и Елинор намери за неуместно да изрази неодобрение.

— Не мога да го разбера — казваше тя на Мери Болд няколко минути по-късно. — Не знам дали е добър или лош човек, дали е искрен или двуличен.

— Тогава — отвърна Мери — той има право на по-мека присъда: смятай го за добър.

— Общо взето, и аз мисля така — каза Елинор. — Вярвам, че намеренията му са добри, а в такъв случай не е хубаво от наша страна да го хулим и караме да страда, докато живее между нас. Но страх ме е, Мери, че татко ще бъде много огорчен заради старопиталището!

През всичкото това време в двореца не беше много спокойно. Намеците, подхвърлени на епископа от мистър Слоуп, не бяха отишли напразно. Негово преосвещенство чувствуваше, че ако се реши да се противопостави някога на почти непоносимия вече деспотизъм на жена си, сега е моментът за това: ако искаше да остане господар в собствената си епархия, да не говорим за собствения му дом, трябваше веднага да предприеме нещо. Щеше да му бъде по-лесно, ако беше го направил още в деня на ръкополагането си за епископ, отколкото сега, но по-добре сега, отколкото когато мисис Прауди съсредоточи в ръцете си всички нишки на управлението на епархията. А и помощта, предложена от мистър Слоуп, беше добре дошла — една неочаквана и неоценима помощ. Досега той беше гледал на двамата като на верни съюзници, чиито обединени сили му се струваха непобедими. Започна даже да мисли, че единственото му спасение е да даде на мистър Слоуп някоя богата енория по-надалеч от Барчестър. Но сега изглеждаше, че един от неговите врагове (наистина по-малко опасният от двамата, но все пак достатъчно внушителен) проявяваше склонност да премине в неговия лагер. А с помощта на мистър Слоуп нищо не му изглеждаше невъзможно. Епископът се разхождаше в малкия си кабинет, почти повярвал, че не е далеч денят, когато ще може да вземе за своя собствена употреба голямата стая на горния етаж, която е била постоянен кабинет на неговия предшественик.

Той беше отдаден на тези мисли, когато му връчиха писмо от архидякон Грантли, който молеше негово преосвещенство да му направи честта да го приеме утре — може би негово преосвещенство би бил така любезен да определи часа? Доктор Грантли би желал да обсъди завръщането на мистър Хардинг на длъжността управител на барчестърското старопиталище. След като прочете бележката, епископът беше уведомен, че слугата на архидякона чака долу за отговор.

Пред него се откриваше великолепна възможност да действува самостоятелно, но той си спомни за своя нов съюзник и заповяда да повикат мистър Слоуп. Оказа се, че мистър Слоуп не е в двореца, и тогава епископът прояви невероятна смелост, като написа на своя глава отговора до архидякона, с който му съобщаваше, че ще го приеме, и посочи определен час. След като се убеди лично през прозореца на кабинета си, че пратеникът отнесе благополучно писмото от дома му, той започна да обмисля следващата си стъпка.

Утре трябваше да заяви пред архидякона, че мистър Хардинг или ще получи назначението, или няма да го получи. Епископът чувствуваше, че няма да е честно да отхвърли Куивърфулови, без да уведоми за това мисис Прауди, и взе трудното решение да влезе в леговището на лъвицата и да й съобщи, че обстоятелствата го принуждават да назначи мистър Хардинг, Той не смяташе, че ще хвърли сянка върху новопридобитото си мъжество, ако обещае на мисис Прауди, че първата овакантена длъжност ще бъде дадена на Куивърфул като компенсация за сегашното му разочарование. Ако с тази залъгалка успееше да смекчи гнева на лъвицата, щеше да бъде наистина щастлив, че първият му опит се е увенчал с пълен успех!