Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Мистър Слоуп почувствува голямо изкушение да заяви открито на тази мегера, че има право да посещава, когото си иска и да се държи както си иска, но си спомни, че положението му в Барчестър не е още много сигурно, и реши да укроти гнева й.

— Да, аз наистина бях у доктор Станъп и наистина се срещнах с мадам Нерони.

— При това насаме! — заяви епархиалният Аргус.

— Не отричам — отвърна мистър Слоуп, — но това стана само защото в стаята нямаше никой друг. Не е моя вината, че всички бяха излезли.

— Да кажем, че е така, но позволете да ви уверя, мистър Слоуп, че вие ще паднете много ниско в моите очи, ако разбера някога, че сте били уловен в мрежите на тази жена. Аз познавам жените по-добре от вас, мистър Слоуп, и можете да ми повярвате — тази синьора, както тя се нарича, не е подходяща компания за един млад неженен свещеник с твърди християнски принципи.

С какво удоволствие би се изсмял в лицето й мистър Слоуп, само ако смееше! Но той не посмя и се задоволи да каже:

— Уверявам ви, мисис Прауди, че тази дама не означава нищо за мен.

— Надявам се, че е така, мистър Слоуп. Сметнах все пак за свой дълг да ви предупредя. Има още нещо, за което ми се струва, че трябва да поговоря с вас, а именно за вашето отношение към епископа.

— За моето отношение към епископа ли? — каза мистър Слоуп, този път наистина изненадан и недоумяващ какво иска да каже неговата събеседница.

— Да, мистър Слоуп, за вашето отношение към епископа. То съвсем не е такова, каквото би ми се искало да бъде.

— Споменал ли е епископът нещо, мисис Прауди?

— Не, епископът нищо не е споменавал. Той вероятно смята, че е по-уместно аз да се заема с този въпрос, тъй като именно аз обърнах вниманието на негово преосвещенство върху вас. Всъщност, мистър Слоуп, вие често пъти се нагърбвате с прекалено много неща.

Мистър Слоуп почервеня от гняв и доста усилия му бяха нужни, за да се овладее. Все пак той успя и продължи да слуша мълчаливо укорите на мисис Прауди.

— Много млади хора във вашето положение правят същата грешка, затова епископът е склонен да се покаже снизходителен засега. Вие без съмнение скоро ще разберете какво влиза във вашите задължения и какво не. Но послушайте съвета ми и не се намесвайте във въпросите, свързани с разпределянето на вакантните длъжности. Ако негово преосвещенство има нужда от съвет, той знае към кого да се обърне. — И след като добави още няколко банални забележки как трябва и как не трябва да се държи един млад неженен свещеник с твърди християнски принципи, мисис Прауди се оттегли, оставяйки капелана насаме с неговите мисли.

А те се свеждаха до заключението, че в епархията без съмнение няма място за разгръщане на неговата собствена енергия и на енергията на мисис Прауди, затова трябва час по-скоро да се изясни на чия енергия е писано да вземе връх.

Рано на другата сутрин мистър Слоуп бе повикан при епископа. Той тръгна уверен, че негово преосвещенство, подучен от жена си, ще го посрещне гневно и ще повтори упреците, които му бе отправила предния ден. Мистър Слоуп реши, че няма да понесе това от самия епископ, и влезе в стаята му в доста войнствено настроение, но завари прелата в най-кротко и благодушно разположение на духа. Негово преосвещенство се оплака от известно неразположение — имал малко главоболие и стомахът му не бил съвсем в ред, — но това не се бе отразило на настроението му.

— А, Слоуп! — каза той, като стисна протегнатата ръка на капелана. — Очаквам да дойде архидякон Грантли, но не съм в състояние да го приема. Страхувам се, че ще се наложи вие да поговорите с него вместо мене. — И доктор Прауди обясни какво трябва да се каже на доктор Грантли. Той трябваше да бъде уведомен по възможно най-деликатен начин, че след отказа на мистър Хардинг мястото на управител е било предложено на мистър Куивърфул, който го е приел.

Мистър Слоуп отново подчерта пред своя патрон, че това решение едва ли е много разумно, но думите му бяха произнесени sotto voce 47. Въпреки тази предпазливост не беше съвсем безопасно да продължава в същия дух — по време на кратката му реч епископът с едва забележим, но твърде красноречив жест посочи с палец вратата, която водеше от неговата стая към вътрешното светилище. Мистър Слоуп веднага разбра намека и не каза нищо повече, но му стана напълно ясно, че неговият патрон го прави свой довереник, че предстои сключването на така желания от него съюз и че назначението на мистър Куивърфул ще бъде последната жертва пред олтара на съпружеското покорство. Всичко това мистър Слоуп прочете в лекото помръдване на епископския палец — и го прочете правилно. Нямаше нужда от пергамент и печати, от декларации, обяснения и клетви. Договорът между тях бе сключен и мистър Слоуп протегна ръка на епископа. Епископът изтълкува правилно малко по-силното ръкостискане и изрази с поглед своето одобрение.