Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Епископът се озова в будоара на мисис Прауди не без тежки предчувствия. Първата му мисъл беше да изпрати да я повикат. Но не беше изключено тя да изтълкува превратно този жест, а освен това присъствието на дъщерите му можеше да се окаже в негова полза. Той завари жена си наведена над своите сметки — тя гризеше молива, явно погълната от паричните проблеми, смутена от безкрайните дворцови разходи и негодуваща против огромните суми за поддържане на епископското достолепие. Дъщерите й се бяха разположили около нея. Оливия четеше роман, Огаста пишеше писмо до една близка приятелка от Бейкър Стрийт, а Нета пришиваше дантели към ръба на една фуста. Ако епископът успееше да вземе връх над жена си в сегашното й настроение, щеше да бъде истински мъж. Такава победа можеше да бъде смятана за окончателна. Та нали в подобни случаи спорът между мъжа и жената се решава също както между две момчета от един клас, между два петела в един курник или между две армии на един континент. Победилият веднъж си остава победител завинаги. Решаващ е престижът от победата.

— Хм, мила — започна епископът, — ако не сте заета, бих искал да ви кажа две думи.

Мисис Прауди постави внимателно молива до последната събрана цифра, запечата в паметта си получената сума и едва тогава вдигна доста кисела физиономия към своя спътник в живота.

— Ако сте заета, може и друг път — продължи епископът, чието мъжество, подобно на мъжеството на Боб Ейкърс 46, се изпари веднага щом се озова на бойното поле.

— За какво става въпрос, епископе? — осведоми се жена му.

— Ами… за тези… Куивърфулови… Но виждам, че сте заета. Може да поговорим после.

— За Куивърфулови ли? Разбрахме се, мисля, че те ще получат старопиталището. Това не подлежи на никакво съмнение, нали? — Тя не изпускаше от пръстите си здраво притиснатия до колоната с цифри молив.

— Знаете ли, мила, има една трудност…

— Трудност ли? — каза мисис Прауди. — Каква трудност? Мястото е обещано на мистър Куивърфул и той трябва при всички обстоятелства да го получи. Вече е подготвил всичко. Писал е на един младши свещеник да поеме Пудингдейл, споразумял се е с аукциониста за продажбата на фермата, конете и кравите — и изобщо смята мястото за свое. И той непременно трябва да го получи!

Ах, епископе, бъди твърд и призови цялото си мъжество! Помни колко много е заложено на карта. Ако отстъпиш сега, никакъв Слоуп няма да ти помогне после. Как може този, който захвърля собственото си знаме при първия мирис на барут, да разчита на верността на съюзниците си! Ти сам търсеше сражение — щом си на бойното поле, бий се доблестно! Смелост, епископе, смелост! Свъсените вежди не са убедили никого и тежките думи не чупят кости. В края на краищата на теб принадлежи санът! Тя не може да назначава управители, да раздава бенефиции и да избира капелани. Само остани верен на себе си! Напред, човече, бъди мъж и й дай да се разбере!

Такива слова нашепваше един малък наставник, скрит в гърдите на епископа. Но в него имаше и друг наставник, който му даваше други съвети. Не забравяй, епископе, тя е жена и ти много добре знаеш каква жена! Една словесна битка с нея ще бъде цяла катастрофа. Щом ти е притрябвало да воюваш, няма ли да е по-добре за теб да водиш войната от собствената си маса в своя собствен кабинет? Нима петелът не се бие най-добре на своето бунище? А тук са и твоите дъщери, залог за твоята любов, плод на твоите чресла — хубаво ли ще бъде да те видят в часа на твоята победа над майка им? Ами ако те видят в часа на твоето евентуално поражение! А и как може да избереш тази минута без всякаква следа от твоята пословична прозорливост! Ами ако се окаже, че си прав не ти, а твоят враг — че наистина си поел едно задължение, а сега се опълчваш срещу жена си само защото тя иска от теб да удържиш думата си! Нима ти не си християнски епископ и нима словото ти не е свято въпреки всички възможни последици? Върни се, епископе, в своето светилище на долния етаж и отложи войнствените си намерения за друг случай, когато ще можеш да се сражаваш без такова решително превъзходство на противника.

През цялото време на тази вътрешна борба мисис Прауди продължаваше да стиска здраво молива, а сумата оставаше запечатана в скрижалите на нейната памет. „Четири фунта, седемнайсет шилинга и седем пенса“ — каза на себе си тя.

— Разбира се, мястото трябва да получи мистър Куивърфул — заяви на висок глас тя, обръщайки се към своя съпруг и повелител.

— Само исках да споделя с вас, мила, че според мистър Слоуп общественото мнение ще се опълчи против нас, ако постът не бъде даден на мистър Хардинг, а и вестниците могат да се заемат с този въпрос.