Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Какво? — възкликна Елинор. — Да поиска от един баща на четиринадесет деца да се откаже от такова място? Убедена съм, че той не би направил подобно нещо.

— Сигурно е така — каза Слоуп, като отново премести стола си към мисис Болд, така че сега те бяха съвсем близко един до друг. Елинор не обърна голямо внимание на това, но инстинктивно се отдръпна малко. На какво ли разстояние би се дръпнала, ако знаеше какви думи бяха казани по неин адрес в Плъмстед!

— Сигурно сте права — продължи мистър Слоуп. — Но не може и дума да става Куивърфул да бъде предпочетен пред вашия баща, това е напълно изключено. Епископът е поизбързал малко. Имам една идея, която може, с божията помощ, да оправи нещата. Скъпа мисис Болд, имате ли нещо против да се срещнете лично с епископа?

— Защо аз, а не баща ми? — учуди се Елинор. Веднъж вече тя се беше намесвала в работите на своя баща и резултатът не беше много окуражителен. Сега се чувствуваше по-зряла и разбираше, че не бива да предприема нищо по един толкова важен за него въпрос, без да се е посъветвала с баща си.

— Защото всъщност — каза мистър Слоуп печално, сякаш дълбоко съжаляваше за недостатъчната отзивчивост на своя патрон — епископът смята, че има основание да бъде сърдит на вашия баща. Страхувам се, че една среща между тях би могла да влоши нещата.

— Но баща ми е най-кроткият, най-внимателният човек на света!

— Зная само — отбеляза Слоуп, — че той има най-добрата дъщеря на тоя свят! Значи, не искате да поговорите с епископа? Бих могъл да уредя да ви приеме, без да ви причинявам каквито и да било главоболия.

— Не мога да предприема нищо, мистър Слоуп, преди да се посъветвам с баща си.

— Е! — каза той. — Тогава това става безполезно. В такъв случай вие ще бъдете само пратеница на баща си. Нямате ли някакво хрумване? Нещо трябва да се направи. Не бива да допуснем баща ви да стане жертва на такова нелепо недоразумение.

Елинор отвърна, че няма никакво хрумване, но че всичко това е много потискащо. Очите й се напълниха със сълзи, които потекоха по бузите й. Мистър Слоуп би дал мило и драго за правото да ги изсуши, но беше достатъчно тактичен, за да разбере, че трябва да положи още много усилия, преди да може дори само да се надява на някакви права по отношение на мисис Болд.

— Сърцето ме боли да ви гледам така огорчена — каза той. — Но позволете ми да ви уверя, че интересите на баща ви няма да пострадат, ако е по моите сили да ги защитя. Ще изложа откровено всички факти пред епископа. Ще му обясня, че той просто няма право да назначи някой друг, освен вашия баща, и ще му докажа, че обратното би било голяма несправедливост. А вие, мисис Болд, благоволете да повярвате поне в най-искрената ми загриженост за благополучието на мистър Хардинг… и за неговото, и за вашето.

Вдовицата просто не знаеше какво да отговори. Тя разбираше отлично, че баща й съвсем няма да бъде благодарен на мистър Слоуп за неговите старания и в душата си беше склонна да се съгласи с него, но не можеше да отрече, че мистър Слоуп се държи много любезно. Баща й, който беше винаги толкова снизходителен към всички, който рядко казваше лоша дума за някого, я бе предупредил да се пази от мистър Слоуп и въпреки това тя не можеше да не изпитва благодарност към капелана. Какви други подбуди, освен посочените от самия него, би могъл да има той? Но все пак в поведението му имаше нещо, което внушаваше недоверие дори и на нея. Тя чувствуваше, без да знае защо, че трябва да бъде нащрек с него.

Нейните колебания разкриха по-ясно от всякакви думи мислите й пред мистър Слоуп. Той притежаваше дарбата да чете в душите на своите събеседнички. Разбираше, че Елинор изпитва съмнения и че ако му изкаже благодарност, това ще е само от обикновена учтивост, но не почувствува раздразнение или досада. Рим не е бил изграден за един ден.

— Не съм дошъл, за да ми благодарите — продължи той, тъй като тя все още се колебаеше. — А и нямам нужда от благодарност — поне дотогава, докато не я заслужа. Имам нужда, мисис Болд, само от приятели в това паство, което Бог повери и на мен, най-скромния от неговите пастири. Моята задача тук ще бъде наистина печална, ако не намеря приятели. И аз ще се опитам да се покажа достоен за тях.

— Не се съмнявам, че вие скоро ще имате много приятели. — Елинор се чувствуваше просто задължена да каже нещо.

— За какво са ми приятели, ако между тях и мен не съществува духовна близост, ако не са достойни за моето уважение, възхищение и… любов? Ако най-добрите и най-чистите ми обърнат гръб, не бих могъл да изпитам удовлетворение от дружбата на останалите. В такъв случай ще бъда обречен на самота.