Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Според мистър Слоуп! — произнесе мисис Прауди с тон, който показа ясно на епископа, че той е бил прав да подозира настъпването на разрив. — А какво общо има мистър Слоуп с всичко това? Надявам се, милорд, че вие няма да допуснете да станете маша в ръцете на един капелан. — Тя се увлече и изгуби мястото, до което беше стигнала в своите сметки.

— Разбира се, мила. Това е абсолютно изключено. Но мистър Слоуп би могъл да ни бъде полезен, когато трябва да узнаем откъде духа вятърът, и аз наистина помислих, че ако предложим на Куивърфулови подходяща замяна…

— Глупости! — отсече мисис Прауди. — Ще минат години, докато се появи нещо, което изобщо да е сравнимо с това място. А що се отнася до вестниците, общественото мнение и тъй нататък, недейте забравя, че всяка история може да бъде разказана поне по два различни начина. Ако мистър Хардинг е толкова глупав, че да започне да се оплаква, ние имаме какво да му отговорим. Мястото беше предложено първо на него и той сам се отказа. Тогава то бе дадено на друг, и толкоз. Поне аз мисля така.

— Е, мила, сякаш имате право — промълви епископът и се измъкна тихичко от стаята. По пътя към своя кабинет той се чудеше какво да каже на архидякона утре. Не се чувствуваше особено разположен и си помисли, че утре може да бъде задържан в леглото от някоя жлъчна криза. За нещастие той страдаше често от жлъчни смущения.

— Мистър Слоуп! Ще му дам аз един Слоуп! — с негодувание заяви достопочтената дама пред своето потомство. — Не зная какво му става на мистър Слоуп. Той май си е въобразил, че е самият Барчестърски епископ само защото му протегнах ръка и убедих баща ви да го вземе за капелан.

— Той винаги се е държал нагло — каза Оливия. — Веднъж вече ви се оплаках, мамо. (Но Оливия не го бе намерила за нагъл, когато й бе предложил да я направи мисис Слоуп.)

— Така ли, Оливия, аз пък си мислех, че го харесваш — заяви Огаста, която имаше в момента зъб на сестра си. — На мен той винаги ми е бил неприятен, тъй като го намирам за непоносимо вулгарен.

— Тук се заблуждаваш — каза мисис Прауди. — Той съвсем не е вулгарен, а е един много красноречив и дълбоко вълнуващ проповедник. Но трябва да се научи къде му е мястото, ако иска да остане в този дом.

— Той има най-отвратителните очи, които съм виждала — каза Нета. — И освен това е невероятно лаком. Видяхте ли как изгълта вчера почти целия кекс със стафиди?

Когато мистър Слоуп се върна в двореца, той скоро узна от епископа — не толкова от думите му, колкото от цялото му държане, — че нарежданията на мисис Прауди във връзка със старопиталището трябва да бъдат изпълнени. Доктор Прауди вметна някои фрази като „само в този случай“ и „запазвам си правото да решавам лично всички въпроси във връзка с бъдещите назначения“. Но той беше много категоричен по отношение на мистър Хардинг, а тъй като мистър Слоуп не искаше да настройва срещу себе си и прелата и неговата благоверна, не му оставаше друго, освен да се подчини.

Той отбеляза само, че ще изпълни стриктно нарежданията на епископа, и подчерта увереността си, че ако епископът се доверява винаги на собствените си преценки, работите на епархията ще тръгнат много добре. Мистър Слоуп знаеше, че неуморните удари с чука неизбежно ще доведат до забиването на гвоздея.

Вечерта мистър Слоуп седеше сам в стаята си, когато на вратата се почука леко и преди да успее да отговори, тя се отвори и на прага се появи неговата покровителка. Лицето му разцъфна веднага в усмивка, която обаче не срещна взаимност. Все пак мисис Прауди прие предложения й стол и започна обвинителната си реч с думите:

— Мистър Слоуп, никак не ми хареса вашето държане с онази италианка на приема. Всеки би могъл да си помисли, че сте неин любовник.

— Какво говорите, госпожо! — възкликна ужасено мистър Слоуп. — Та тя е омъжена!

— Не зная, не зная! — отговори мисис Прауди. — Във всеки случай поне обича да минава за такава. Но независимо от това вниманието, с което я бяхте обградили, беше съвсем неуместно. Не мога да повярвам, че нарочно сте искали да проявите неуважение към приемната ми, но моето лично достойнство и достойнството на моите дъщери ме принуждава да ви изкажа своето неодобрение.

Мистър Слоуп отвори широко огромните си изпъкнали очи с добре изиграно учудване.

— Но, мисис Прауди — каза той, — аз само й донесох нещо за хапване, когато тя каза, че е гладна.

— А сега й правите посещения! — продължи тя, пронизвайки престъпника с погледа на таен полицай, който се готви да се легитимира.