Антъни Райън - Владетелят на кулата

Здесь есть возможность читать онлайн «Антъни Райън - Владетелят на кулата» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2016, ISBN: 2016, Издательство: Бард, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Владетелят на кулата: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Владетелят на кулата»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В „Кръвна песен“ Антъни Райън създава свят на религиозни конфликти и безмилостни войни. Сега епичният разказ ни връща към Вейлин Ал Сорна, който е на път да разбере, че от зова на съдбата не можеш да избягаш.
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен. Райън е нов автор на фентъзи, който ще остави своята следа в жанра. Дебютният му роман „Кръвна песен“ определено притежава всичко необходимо — затрогваща история за израстването на едно момче, силни характери и бързо развиващ се сюжет. Ако съдим по първата книга, всички почитатели на фентъзито трябва с трепет да очакват следващите.
Майкъл Дж. Съливан Просто не можеш да я оставиш… Прочетох я бързо и веднага щом я прочетох, я започнах отначало, защото не можех да се разделя с прекрасната вселена, създадена от автора.
Фентъзи Бук Критик Райън е включил в романа си всички задължителни характеристики на епичното фентъзи — мрачен свят, древни магии, безмилостни интриги, предателства и кървави битки… Обещаващ дебют.
Пъблишърс Уийкли

Владетелят на кулата — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Владетелят на кулата», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Антъни Райън

Владетелят на кулата

(книга 2 от "Сянката на гарвана")

На майка ми Катрин,

която повярва много преди мен

Благодарности

Искам още веднъж да благодаря на Сюзън Алисън, моята редакторка в „Ейс“, за подкрепата и съветите, също на Пол Фийлд за всичките коректури. Благодаря на Майкъл Дж. Съливан за непрестанната подкрепа. Но най-вече благодаря на всички онези, които рискуваха с „Кръвна песен“ и харесаха прочетеното достатъчно, за да напиша още една книга.

Първа част

Гарванът полита с огнени криле,
когато пламъци се раждат в южни ветрове.

Сеордска поема, апокриф

Записките на Верниерс

Отраснах в лукс. Не се извинявам за това, защото в крайна сметка човек не носи отговорност за произхода си. Нито съжалявам за детството си, което прекарах в охолство, заобиколен от безчет слуги и отлични учители, които обгрижваха моя безкрайно любознателен и надарен ум. Затова не бих могъл да разкажа епични истории за трудната си младост и борбата си с неравенството и несправедливостта на живота. Роден съм в семейство с благороден произход и значително богатство, получих отлично образование, а с помощта на баща си лесно се уредих със служба в императорския двор. И макар лоялните читатели да знаят, че съдбата не ми е спестила нито сърдечни болежки, нито скръб, вярно е, че за трийсет и шестте години, предхождащи събитията в този разказ, аз не съм познал и един ден на физически несгоди. Ако подозирах, разбира се, че пътуването ми до Обединеното кралство, подтикнато от благородната идея да напиша една пълна и безпристрастна история на онази ужасна, но омайна страна, ще сложи край на прежното ми неведение относно природата на тежкия труд, деградацията, унижението и изтезанията, то бъдете сигурни отвъд всяко съмнение, че с радост бих се метнал през борда в опит да доплувам до родния бряг въпреки голямото разстояние и богатите на акули води.

Работата е там, че в навечерието на деня, когато реших да напиша тази история, аз познах болката. Научих урока на бича и тоягата, усетих металния вкус на собствената си кръв, която блика и отнася със себе си зъби и съпротива. Научих какво е да си роб. Така ме наричаха, защото такъв бях, и без значение какви глупости сте чули или прочели оттогава, аз никога, в нито един момент, не съм бил герой.

Воларианският генерал беше по-млад, отколкото очаквах, същото важеше и за съпругата му, моята нова собственица.

— Не ми прилича на учен, сърце мое — разсъждаваше на глас той, докато ме разглеждаше от уюта на канапето си. — Младичък ми се вижда. — Излегнал се бе сред диплите на копринената си роба в червено и черно, дългокрак и атлетичен, както се полага на прочут воин, макар че, за моя изненада, по светлата плът на крайниците му белези липсваха напълно. Дори лицето му беше гладко и съвсем чисто. Виждал бях безчет воини от различни нации, но за пръв път срещах воин без нито един белег. — Ала нищо не убягва от погледа му сякаш — продължи генералът, забелязал интереса ми. Сведох веднага очи и се стегнах за неизбежното наказание — юмрук или удар с бич от надзирателя. В първия ден на робството си станах свидетел как пребиха от бой и изкормиха един пленен кралски гвардеец, задето се беше озъбил на младши офицер от Свободната кавалерия. Урок, който усвоих на мига.

— Почитаеми съпруже — каза генералшата. Говореше рязко, но с добре поставен глас и с елегантното произношение на образован човек. — Представям ти Верниерс Алише Сомерен, имперски хроникьор в двора на император Алуран Макстор Селсус.

— Наистина ли е той, сърце мое? — Генералът за пръв път ми се стори искрено заинтригуван, откакто ме бяха довели в луксозната каюта. А тя бе необичайно просторна и богато декорирана с килими и гоблени, масите се огъваха под тежестта на подноси с плодове и гарафи с вино. Ако не беше лекото поклащане на гигантския боен кораб под краката ми, бих решил, че се намираме в дворец. Генералът се изправи и тръгна към мен, вперил поглед в лицето ми. — Авторът на „Песни за злато и прах“? Хроникьорът на Великата война за избавление? — Подуши ме, застанал на крачка от мен, и ноздрите му трепнаха от погнуса. — Мирише като всяко друго алпиранско куче. И гледа прекалено нахално.

Отстъпи назад, даде ленив знак на надзирателя и той без бавене нанесе удара, който очаквах, силен удар с дръжката на бича, нанесен бързо и без излишни движения. Не извиках въпреки болката, удържах вика зад зъбите си. Викането се тълкуваше като реч, а да говориш без позволение се смяташе за фатална простъпка.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Владетелят на кулата»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Владетелят на кулата» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Владетелят на кулата»

Обсуждение, отзывы о книге «Владетелят на кулата» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x