Джани Родари: Необикновена случка с кулата в Пиза

Ето ти го и тази сутрин господин Карлето Паладино пак там, както винаги, в подножието на кулата в Пиза да продава сувенири на туристите, когато един голям звездолет от злато и сребро се спира в небето и от търбуха му излиза едно такова нещо, нещо като хеликоптер, което слиза на ливадата, наречена „на чудесата“.

— Гледайте! — вика господин Карлето. — Космически нашественици!

— Бягай, спасявай се! — крещят хората на всички езици. Но господин Карлето нито бяга, нито се спасява, за да не остави кутията си, сложена на столче, в която добре строени — сиреч всички изкривени — стоят множество моделчета на наклонената кула: от гипс, мрамор, алабастър.

— Сувенир! — започва да вика той, като сочи стоката си на пришълците, които слизат, трима на брой, но поздравяват с дванадесет ръце, защото имат по четири на глава.

— Елате насам, бай Карлето — викат отдалече другите продавачи на сувенири, уж загрижени за живота му, но всъщност ревнуват, а пък се страхуват да се приближат и да продават и те на пришълците хубави статуйки.

— Сувенир!

— Кротко, пизанецо — обажда се един космически глас. — Първо да се представим.

— Приятно ми е, Карлето Паладино.

— Госпожи и господа — продължава гласът с прекрасно италианско произношение. — Молим да ни извините за безпокойството. Идваме от планетата Карпа, която отстои от вашата на тридесет и шест светлинни години и двадесет и шест сантиметра. Смятаме да останем няколко минути. Не се страхувайте от нас, защото сме тук само с търговска мисия.

— Веднага ми стана ясно — заявява господин Карлето. — Ние, деловите хора, тутакси се разбираме помежду си.

Докато космическият глас, усилен от невидим високоговорител, повтаря няколко пъти съобщението, туристите, продавачите на сувенири, деца, любопитни се показват от скривалищата си и се приближават, окуражавайки се взаимно. Под звуците на сирени пристигат полицаи, карабинери, пожарникари и регулировчици с цел да запазят обществения ред. На края пристига и кметът, възседнал бял кон.

— Драги гости — казва кметът след три изсвирвания на фанфарите, — радостни сме да ви поздравим с добре дошли в нашия древен и прочут град Пиза, в подножието на нашата древна и прочута камбанария. И ако бяхме предупредени за вашето пристигане, ние щяхме да ви устроим прием, достоен за древната и прочута планета Карпа. За съжаление…

— Благодаря — прекъсва го единият от тримата пришълци, размахвайки две от четирите си ръце. — Не се безпокойте за нас. Имаме работа за четвърт час най-много.

— Искате ли да измиете ръцете си? — пита кметът. — Аз нарочно ви донесох няколко безплатни билета за дневния хотел.

Тримата пришълци, без да обръщат внимание на думите му, се отправят към камбанарията и започват да я опипват, сякаш за да се уверят, че е истинска. После почват да разговарят помежду си на език, доста подобен на каракалпакския, но не много различен от кабардинобалкарския. Техните лица в скафандъра са истински лица на карпиани; много напомнят на индианци.

Кметът угоднически приближава към тях.

— Не бихте ли желали да встъпите в контакт с нашето правителство, с нашите учени, с пресата?

— Защо? — отвръща най-главният от пришълците. — Не искаме да досаждаме на толкова важни хора. Вземаме кулата и веднага отлитаме.

— Ще вземете… какво?

— Кулата.

— Извинете, господин карпианецо, може би не съм разбрал добре. Искате да кажете, че ви интересува кулата и че дори вие и господата ваши приятели искате да се качите на върха, за да се наслаждавате на панорамата и същевременно, за да не се губи време, да направите някакъв научен експеримент върху свободното падане на телата?

— Не — отговаря търпеливо карпианецът. — Тук сме, за да вземем кулата. Трябва да я занесем на нашата планета. Виждате ли тази госпожа там? — той посочва към един от скафандрите. — Това е госпожа Клок Клок, която живее в град Суп на няколко километра от столицата на Северната карпианска република.

Госпожа пришълката, като чува името си, се обръща живо и се наглася с надеждата, че ще бъде фотографирана. Кметът се извинява, че не може да прави снимки, и продължава да пее все същата песен:

— Какво общо има тук госпожа Клок Клок? Става дума за това, че вие без позволението на архиепископа и на началника на отдела за изящни изкуства не можете дори да пипнете кулата, а камо ли да я отнесете!

— Не ме разбрахте — обяснява космическият шеф. — Госпожа Клок Клок спечели кулата в Пиза на нашия голям конкурс Брик. Купувайки редовно известните кубчета бульон Брик, тя събра един милион талончета за набиране на точки и й се падна по жребий втората награда, която се състои тъкмо в наклонената кула.