Джани Родари - Необикновена случка с кулата в Пиза

— Ах — признава кметът, — чудесна идея!

— Ние пък го казваме по друг начин. Казваме: „Каква идея шик е бульонът Брик!“

— Добре казано. А първата награда в какво се състои?

— Първата награда е един остров от Южните морета.

— Не е лошо! Струва ми се, че наистина сте се привързали към Земята.

— Да, вашата планета е много популярна у нас. Нашите летящи чинии са я фотографирали надлъж и нашир и много фирми, които произвеждат кубчета бульон, си създадоха име, след като си завоюваха възможността да раздават земни обекти в конкурсите си, а пък фирмата Брик получи изключителни права на най-облагодетелствувана фирма от правителството.

— Сега разбрах добре — избухна кметът. — Разбрах, че за вас кулата в Пиза е ничия вещ! Първият, който я грабне, и хоп — негова си е!

— Госпожа Клок Клок ще я сложи в градината си и ще има без съмнение голям успех: ще тичат карпианци от цяла Карпа, за да я видят.

— Моята баба! — вика кметът. — Това е снимка на баба ми. Давам ви я безплатно, госпожа Клок Клок би могла да си я сложи в градината, за да направи добро впечатление на приятелите си. Но кулата няма да се пипа! Чухте ли добре?

— Гледай — вика космическият шеф на кмета, като сочи копчето на комбинезона си, — виждаш ли това? Ако го натисна, Пиза ще хвръкне във въздуха и няма да се върне вече на земята.

Дъхът на кмета секва. Около него тълпата се ужасява и се смълчава. Чува се само в дъното на площада гласът на една жена, която вика:

— Джорджина! Ренато! Джорджина! Ренато! Господин Карлето Паладино промърморва мислено:

— Ето как с добри обноски се добива всичко.

Не успява да довърши тази забележителна мисъл, когато кулата… изчезва, оставяйки дупка, в която въздухът връхлита със свистене.

— Видяхте ли? — пита пришълецът. — Много е просто.

— Какво направихте с нея?

— Ами че ето я там — казва карпианецът. — Умалихме я мъничко, та да можем да си я пренесем. После в къщата на госпожа Клок Клок ще й предадем нормалните размери.

И наистина, там, където кулата се издигаше с цялата си височина и наклоненост, в центъра на гладката повърхност, останала след нейното изчезване, сега може да се види една съвсем мъничка куличка, която досущ прилича на сувенирите на господин Карлето Паладино.

От гърдите на хората се изтръгна едно дълго „ооохх“, по време на което се чува отново женският глас, който вика: „Ренато! Джорджина!“

Госпожа Клок Клок понечва да се наведе и прибере миникулата, за да я сложи в чантата си, но преди нея някой, и по-точно господин Карлето Паладино, се хвърля върху жалките останки на древния и прочут паметник, както кучетата се хвърлят (така поне казват) върху гроба на господаря си. Карпианците, изненадани, закъсняват с реакцията за един миг, но после с всичките си ръце, без всякакво усилие, те обездвижват господин Карлето, повдигат го и го поставят отново на съответното разстояние.

— Ето готово — казва космическият шеф. — Сега имаме кулата, но за вас остават много други красиви неща. Мисията, с която бяхме натоварени за сметка на фирмата Брик, е изпълнена. Не остава нищо друго, освен да ви кажем довиждане и благодаря.

— Вървете по дяволите! — отвръща кметът. — Пирати! Ще съжалявате. Един ден и ние ще имаме летящи чинии…

— А бульон с талони за точки вече си имаме — добавя глас сред тълпата.

— Ще съжалявате! — повтаря кметът.

Чува се едно „щрак“ от чантата на госпожа Клок Клок, затворена с карпиански темперамент. Чува се и цвиленето на коня на кмета, но не се разбира какво е искал да каже. После се чува гласчето на господин Карлето, който казва:

— Извинявай, господин карпианецо…

— Кажете, кажете.

— Бих искал да ви отправя една молба.

— Петиция? Тогава използувайте обгербована хартия.

— Но става въпрос за една дреболия. Щом като госпожа Клок Клок получи своята награда… ако желаете…

— Какво?

— Ето тук имам едно макетче на нашата хубава камбанария. То е играчица от мрамор, както виждате. А на вас нищо не би ви струвало да я уголемите до естествената й височина. Така поне ще ни остане едно споменче за нашата камбанария…

— Но това ще бъде нещо подправено, без никакво историко-художествено туристическо-наклонено значение — забелязва изумен космическият шеф. — Ще бъде заместител като цикорията.

— Какво да се прави! — настоява господин Карлето. — И на това ще сме доволни.

Шефът пришълец обяснява странната молба на своя колега и на госпожа Клок Клок, които избухват в смях.