Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

Денят, в който Ливия Пертини се влюби за първи път, беше същият, в който любимата й биволица Пупета спечели конкурса за красота.

Откакто се помнеха жителите на Фишино, ежегодният Празник на кайсиите беше свързан не само със състезанието за определяне на най-добрия плод от стотиците мънички овощни градини, обграждащи Монте Везувио, но и с конкурс, който да определи най-голямата красавица сред младите жени в региона. Изборът на плодовете винаги беше председателстван от бащата на Ливия — Нино, защото се смяташе, че като собственик на местната остерия 1той притежава по-добре развити вкусови възприятия от всички останали. Хубавиците пък минаваха пред зоркия поглед на дон Бернардо, свещеникът, защото като божи служител, обрекъл се на безбрачие, от него се очакваше да бъде безпристрастен. От двете съревнования конкурсът за красота по правило преминаваше далеч по-мирно и спокойно. Това отчасти се дължеше на факта, че не биваше опорочен от непрестанни обвинения за подправяне на плодовете, подкупване на журито и дори кражби на кайсии от чужди градини. Другата причина беше, че момичетата в селото бяха забележително еднакви на вид — с черни коси, кожа с маслинов цвят и сладострастни извивки на кръшните тела, които диетата от чист въздух и паста им бе осигурила. В резултат беше сравнително лесно да се реши коя от тях е съчетала всички тези неща по най-приятен за окото начин.

Ситуацията с кайсиите беше коренно различна. Всеки път, когато Везувий изригнеше, всичко по склоновете му се покриваше с дебел пласт от така наречения поташ — забележителен естествен обогатителна почвата, който действаше по-добре от всяка тор. В резултат край планината растяха дузини видове плодове и зеленчуци, които не се срещаха никъде другаде из цяла Италия и даряваха околността с кулинарно превъзходство, а то в сериозна степен компенсираше всичките опасности на региона. Конкретно при кайсиите разнообразието от сортове включваше твърдите Кафона, сочните Палумела, кисело-сладките Бокучалиша, напомнящите за праскови Пелечиела, както и покритите с малки шипчета, но неустоимо вкусни Спиноза. Всеки от тях имаше своите пламенни привърженици и дори мисълта за това, че наградата може да отиде при някой конкурентен сорт, предизвикваше почти толкова дебати, колкото и решението кой точно фермер е отгледал най-прелестната кайсия.

По обяд Ливия беше прекалено заета, за да обръща внимание на който и да е от конкурсите. В деня на празника малката остерия беше дори по-претъпкана от обикновено и тя и сестра й Мариса бяха будни отпреди разсъмване. Приготвяха блюдата, които щяха да бъдат сервирани върху масите, разпрострели се по цялата тераса под прохладната сянка на лозниците, препречващи пътя на яростното обедно слънце. Така или иначе нейното мнение и за двата типа конкурси не беше особено високо. Според нея изборът на кайсия в голяма степен зависеше от моментното настроение, докато по въпроса с хубавиците никое момиче от селото не страдаше от липса на изпълнени с копнеж мъжки погледи. А и на всички беше пределно ясно, че победителка ще бъде една от сестрите Фарели, и Ливия не виждаше причина да им доставя излишно удоволствие, като им даде възможност да я победят. И така, докато всички останали бяха на площада, спорейки, крещейки, ръкопляскайки и дюдюкайки, тя се бе съсредоточила върху приготвянето на антипастото 2и сръчно завиваше бурата 3в листа от бърдун.

— Здравейте — чу тя мъжки глас от малката стаичка, която изпълняваше едновременно функциите на бар и трапезария. — Има ли някой?

Ръцете й бяха омазани с бурата и по тях бяха полепнали парченца от листата.

— Не — провикна се в отговор.

Последва кратка пауза.

— В такъв случай най-вероятно разговарям с ангел небесен или може би с призрак — предположи гласът. — Ако наоколо няма никого, обикновено не получавам отговор.

Ливия завъртя очи. Ясна работа — някакъв отворко.

— Имах предвид, че няма кой да ви обслужи. Заета съм.

— Толкова заета, че бихте отказали да налеете чаша лимончело на един жаден войник?