Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

По време на обяда Ливия забеляза Енцо, който седеше с група от други войници и очевидно беше най-привлекателният сред тях. Тя също така видя, че участничките в конкурса за красота стоят наблизо и хвърлят скришом погледи към войниците. Погледите им не оставаха незабелязани и младите мъже им отговаряха с все по-шумни закачки, от които момичетата се преструваха на обидени. Трите сестри Фарели, разбира се, флиртуваха най-активно от всички. Ливия въздъхна. Вече й се струваше твърде невероятно Енцо да дойде, за да пият кафе. Коломба, най-голямата от сестрите, нагиздена с някаква смехотворна шапка, покрита със стъклени плодове и пера, очевидно му беше хвърлила око. Именно тя беше измислила прякора на Ливия — стекето, клечката за зъби — подигравайки се с факта, че дъщерята на Нино Пертини бе прекалено кльощава. Да, беше напълнила мъничко деколтето си, след като бе навършила шестнадесет, но по никой начин не можеше да се сравнява с пищната Коломба.

Точно докато си мислеше за това, видя как Енцо стана от мястото си и се насочи към нея. Извърна се. Той не спря, но докато я подминаваше, прошепна:

— Бях прав, когато в началото те взех за ангел. Със сигурност единствено ангел би могъл да готви така.

— Спести си ласкателствата за тази, която спечели конкурса за красота — промърмори тя. Но въпреки нежеланието си се изчерви от удоволствие. Когато видя, че Коломба Фарели я гледа кръвнишки, си достави мъничката радост да й отвърне с мила усмивка.

Докато сервираше големия поднос с нарязаните кайсии във вино, задължителния десерт в деня на празника, се случи нещо наистина удивително. Между Коломба и двете й сестри, Мими и Габриела, избухна скандал. При това не какъв да е скандал — само след секунди крещенето на обиди прерасна в скубане на коси и дране с нокти, дейности, които видимо забавляваха войниците. Наложи се намесата на самия дон Бернардо, за да бъде прекратена схватката. Отецът стана на крака и удари няколко пъти по масата с дъното на празна бутилка от вино:

— Това е скандално — прогърмя гласът му. — Като наказание за позорното ви поведение нито една от вас няма да получи наградата.

— В такъв случай кой ще я получи? — попита някой от тълпата.

— Никой.

— Но ако не я дадете на никое от момичетата, това би означавало равен резултат и ще излезе, че всички са победителки — изтъкна гласът. Надигна се одобрително мърморене, подкрепящо неоспоримата логика на изказването.

— Щом е така, ще я дам на… — дон Бернардо бавно огледа терасата и погледът му се спря върху Ливия. — Ще я дам на тази, която наистина я заслужава, защото осигури прекрасна храна за всички ни.

О не, помисли си Ливия. Да участва в конкурса и да не го спечели бе достатъчно лошо, но да не участва и да го спечели, защото свещеникът е бесен на сестрите Фарели, вече би било наистина унизително. Да не говорим, че Коломба никога не би й простила нещо подобно.

Макар и с леко закъснение, същите мисли явно минаха и през главата на дон Бернардо, който трепна, срещайки гневния поглед на Ливия.

— Ъм… ъъъ — започна той.

Енцо скочи на крака.

— Той има предвид Пупета — извика той. — Пупета, биволицата чудо, която ни осигури млякото за прекрасната бурата.

— Точно така — кимна дон Бернардо с облекчение. — Имах предвид Пупета. Къде е тя?

Чула името си, Пупета надигна глава. Стоеше в края на терасата и тъкмо се чудеше дали може да се престори на козел и да изяде войнишката фуражка.

— Вива Пупета! — кресна някой. Надигнаха се одобрителни викове, последвани от аплодисменти. Сестрите Фарели си оправиха шапките и продължиха да флиртуват с войниците. В крайна сметка не беше срамно да загубиш конкурс за красота от биволица.

След обяд дойде времето за акордеоните и кастанетите. Някой подхвана нисък, бумтящ ритъм на тамуро, барабан от козя кожа с формата на тамбурина, и всички, млади и стари, започнаха да танцуват. Партньори на децата бяха техните баби и дядовци, като малките момиченца стъпваха върху обувките им, докато сами научат стъпките; дори младите майки се полюшваха в такт, гушнали бебенцата си. Танците дадоха прекрасна възможност на войниците и участничките в конкурса за красота да се поперчат едни пред други — момичетата със сложността на движенията си, а момчетата с акробатичните си умения.

— Ще танцуваш ли тарантела 9с мен, Заета? — попита Енцо Ливия, докато тя преминаваше покрай него, понесла куп мръсни чинии.

— Разбира се, че не. Не искам да давам повод за глупави слухове по мой адрес. Освен това можеш да спреш да ме наричаш така. Името ми е Ливия.