• Пожаловаться

Елин Пелин: Изкушение

Здесь есть возможность читать онлайн «Елин Пелин: Изкушение» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Изкушение: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Изкушение»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Елин Пелин: другие книги автора


Кто написал Изкушение? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Изкушение — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Изкушение», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Елин Пелин

Изкушение

— Опита ли го, Тодоре?

— Опитах го, опитах го, отче!

— Е?

— Тънко, вкусно и рязко, рязко! На езика сладни, а в очите изкарва сълзи. Само една капчица ла вкусиш, и ще се оближеш като коте на припек. И баба попадия така казва…

— Хм… зер и тя го опита, Тодоре?

— Не отрече, като я поканих, но вкуси съвсем малко, така е, с върха на езика.

— Е, де!

— Няма що да се лъжем!

— Знам, знам, тя е благоразумна, Тодоре, но има обичай, знаеш, да посръбнува… Та ти го намираш за добро, а?

— И добро си е, отче.

Дядо поп преглътна.

Тоя разговор ставаше в черквата пред взора на две-три набожни бабички и при самия клир, дето от десет години насам се подвизаваше бае Тодор Клисаря с надежда да замени някога добрия, но побелял и извехтял вече свещеник.

— М-мм… м-мм… Христу богу пре-да-дийм! — възгласи дядо поп.

— Те-бе гос-по-ди-ии! — отговори клисарят.

— А като колко има в шишето, Тодоре, тъй… намеришки?… Мм… м-мм-м… Господу помолимся-я-я!

— Гос-по-ди, по-ми-луууй!… Слаба работа, отче, колкото да си оплакне човек устата. Нещо кило и половина може да има.

— Тю, да му се не знае, та не можа ли да се намери повече!

Свещеникът замислено поглади брадата си и се наклони към клисаря.

— Хм-м, та под престола ли е, каеш, Тодоре, еем…и сина и святяго духааа-а…

— Там, там, отче… Ааамин — отговори бае Тодор на влезлия в олтара свещеник и кротко зачете канона със своя тихичък и медоречив гласец.

Това нещо ставаше на Богородица — време, по което в такива краища, дето няма лозя, бъчвите пресъхват съвършено и виното почва да се явява само насън.

А дядо поп Серафим, този почтен стар свещеник, който тридесет години наред с небивало търпение служи на енориашите си, обичаше да се подкрепя с поняколко чашки добро винце, към което той имаше, като всеки човек, малка слабост. Инак го не биваше за нищо. Краката и ръцете му трепереха, очите му се премрежваха, езикът му се сплиташе и в такъв случай той не можеше да извърши даже един водосвет. Това се случваше рядко, защото тоя добър старец знаеше слабото си място повече от всекиго и се грижеше да има в зимника постоянно по няколко килца вино. А пък в критически минути мъдрата баба попадия се намираше да извади от ковчега си едно шишенце, пълно-пълнишаво. Само че в такива случаи тя ставаше скъперница и броеше чашките на стареца, от което той понякога се оскърбяваше. Една малка непредпазливост сега беше пресушила и този източник. И поврага му оскърблението, ако да имаше скрито поне една чашка, колкото да си припомни вкуса му, да си разведри очите с блясъка на цвета му. Ето вече цяла седмица, откак дядо поп, па и никой от Глушиново не е помирисал такова нещо. Липсата на тая червена капка пълни с униние душите, разкисва сърцата и киселй лицата. Пък не щеш ли, да се случи Богородица! Хората постили за пречест, а в селото да няма капка вино, колкото за комка. Ако това нещо бе се предвидяло по-рано, то пак тъй и тъй, но дядо поп се сети чак сутринта, когато влезе в черквата. Да видите смущението му! Цял се изпоти горкият!

„Е, па сега?“ — замисли се той с мъка на душата и повика клисаря.

— Тодоре — каже, — работата е спукана, знаеш ли какво е станало?

— Какво? — зина бае Тодор и се опули въз свещеника да чуе кой знае каква светла новина.

— Няма вино за комка! — рече отчаяно свешеникът и се замисли дълбоко-дълбоко.

— Ха!… И тая добра! — сепна се клисирят, като че сбърка канона.

Дядо поп безнадеждно скръсти ръце. — Хъка-мъка — това е!

— Е, па сега, отче?

— Не знам, Толоре…

Двамата дълго време се гледаха в очите. По едно време бедният клисар се почеса по врата.

— Това така няма ла го бъде, отче, ами чакай да поразпитам тук-таме из селото, може пък и да се намери…

Бае Тодор излезе из черквата като сънен и тръгна бързо към кръчмата. Върви и мисли:

„Ще тръгна от къща в къща и ще намеря!“

На моста пред черквата той се спря и взе да смята, като натискаше с едната ръка наред пръстите на другата.

— Ако няма у Ивановци, ще ида у Божичковци, ако няма у Загорските, ще ида у Чемерниим, ако няма там, ще ила там, оттам — там… там… после… ха — чакай — уу… ама у тях надали и вода има, какви им са мързеливи снахите!

И бае Тодор въздъхна. Под моста играеше като момиче реката, пъргава и бистра, бълбукаше, плискаше по камъните, току-що разбудена от утрото, бързаше надолу и викаше сбогом, сбогом, сбогом. Клисарят я гледа, гледа и се размиели.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Изкушение»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Изкушение» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Елин Пелин
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Елин Пелин
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Елин Пелин
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Елин Пелин
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Елин Пелин
Отзывы о книге «Изкушение»

Обсуждение, отзывы о книге «Изкушение» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.