Елин Пелин - Изкушение

— Какво си бъбриш, Тодоре, да не си забравил някоя молитва? — обади се съседът му Ангел, който отиваше на черква.

Тодор се спря.

— Ти да видиш беля, бае Ангеле, да видиш грях! Няма вино за комка! … Дядо поп мрънка в черковата, мрънка, па се сви в трона като квачка, не знае да служи ли, да не служи ли!

— Де не думай, де! — учуди се Ангел, който отиваше да се комкава. — Хайде-де, може ли така. Ще се намери.

— Кой знае… — сви рамене клисарят.

— Я слушай, Тодоре, какво ще ти кажа — рече бае Ангел, като помисли малко с мъничката си главица. — Припни дома и кажи на жената да даде там онова шише… тя знае… Кажи, че аз съм те пратил. Пазех го за ух-та-леле, ама нейсе, нали е за комка, нека е просто!

От тия думи грижовното лице на бедния клисар светна от радост. Пред очите му тоя човек, с малката главица и с крилатото елече, от бае Ангел стана сякаш божи ангел. И бае Тодор припна, взе шишето, па на връщане мина, та се похвали и на баба поладия. После вече имаха с дядо поп разговора, с който захванах приказката си, успокоиха се и както казах, бае Тодор внимателно зачете канона.

Гласът му се разнесе звънливо из тихата и почти празна черква. По синия свод на кубето се залюля тържествен и треперлив ек, сякаш хор ангели припяват на всяка дума. Това доведе бедния клисар до умиление. И когато, озарен от божествено вдъхновение, той вдигна глава и запя „Благословен еси господи“, очите на набожните жени се наляха със сълзи, пролени от умиление.

Между туй поп Серафим усърдно вършеше в олтара своята работа, която не е тъй лека, както може да си помисли някой. Какво? Толкова и толкова поклони трябват. Трябва най-малко половин час с вдигнати пред престола ръце да се моли, да споменува името на толкова грешници от селото и на два пъти повече светци от небето.

Два пъти, дядо поп вдигна треперещите си старчески ръце пред светия престол и дълго се моли. Два пъти взима кандилницата и кади из олтара, два пъти прави смирени поклони пред престола и целува каменното подножие.

Но третий път…

Когато третий път, с най-чисто смирение и набожност, пречупи старото си тяло, за да се поклони, той неволно съгледа под престола шишето, в което сякаш светеха очите на лукавия.

В миг развълнуваният в цялото си същество старец изправи величествената си фигура, вдигна старчески ръце, затвори очи и усърдно зачете молитва. По плещите му като разтопено сребро се разстла дългата му коса, бялата му брада затрепери. Но пред затворените му очи, в пропастта на тъмното, стоеше като закован призракът на шишето и растеше, растеше, за да изпълни цялата вселена. А в него лукаво се смееха блестящите очи на сатаната.

Бързо се навежда изуменият свещеник и прави дълбок поклон. Но очите му неволно се отварят и отново виждат под престола шишето, пълно с неумолимо изкушение. Пак се изпрявя горкият старец, затваря очи, скръства смирено ръце, вдига побеляла глава към небето и шепне от сърце: „Не изкушай раба твоего, владико господи!“

Но в тъмното пред очите му се пак трепти в червен цвят изкуситечният призрак на шишето, изпърво като малка светла точка. Тая точка расте, става по-голяма, по-голяма, докато почнат да се разливат ония светли лукави очи, които като гвоздеи заковават сърцето на свещеника.

Най-после той остава без сила и се покорява. Вдига покрова на престола, взима проклетото шише и почти безсъзнателно го вдига с двете си ръце, трепери и пие, пие, пие.

— Я гледай, я гледай!… Че то наистина било добро! — бъбре си дядо поп и се облизва.

После се ослушва.

Навън още не се е съмнало и плътна дрезгавина прониква през прашните стъкла и железни решетки на малките прозорци и пълни с някаква си тайнственост глухата черква, в чиято тишина тихо и тържествено се разлива гласът на клисаря. Чува се даже как вощениците слабо пращят, как дълбоко въздъхне някоя бабичка или как мистично шепнат молитва някои беззъби старешки уста.

Това ужаси свещеника.

— Бре! Какво направих аз?

И тежко като отсечен той пада на колене, туря ръце върху устата на шишето, слага си главата на тях и бързо и задъхано се моли:

Помилуй мя, боже, повелицей милости твоей, аз съгреших пред теб и пих от…

Увлечен от мислите си, той неусетно се отклонява от молитвата и бъбре несвързано:

— Най-паче, умий ме от греха моего, когато сотворих, като пих от това проклето вино, което Тодор ми похвали… с пълно право, човекът…

Тук свещеникът с ужас се прекъсва. Отчаянието отново го хвърля в трона му. Той затваря очи и несъзнателно пак вдига шишето и гълта жадно, бързо и уплашено.