Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Точно толкова заета, че да не направя дори и това — натърти тя. — Можете да се обслужите лично, след което да оставите парите върху тезгяха. И без това всички правят така.

Последва нова пауза.

— А какво ще се случи, ако съм непочтен и не оставя точната сума?

— В този случай ще ви прокълна и ще ви сполети нещо адски неприятно. Не бих рискувала на ваше място.

Тя чу звука от отпушване на бутилка и изливането на щедро количество от всеизвестната й бащина лимонада в чаша. Малко след това в кухнята се появи млад мъж във военна униформа. Държеше пълната чаша в едната си ръка и няколко монети в другата.

— Хрумна ми, че ако оставя парите върху тезгяха, а някой разбойник дойде след мен и ги отмъкне, това ще ви накара да си помислите, че съм бил непочтен, и в резултат ще ме сполети нещо адски неприятно. Подобна перспектива в никакъв случай не ми допада и затова реших да ви донеса парите лично.

Тя посочи с лакът към кухненския бюфет:

— Можете да ги оставите ей там.

Нямаше как да не забележи, че мъжът беше необикновено привлекателен. Черната униформа, изработена според новия дизайн, наложен от Мусолини, подчертаваше стегнатите му бедра и широките рамене, а тъмните му очи проблясваха предизвикателно в сянката на накривената на една страна войнишка фуражка, изпод която се подаваха буйни черни къдрици. Картинката се допълваше от смугла кожа, бели зъби и дяволита усмивка. Папагало, помисли си тя. Папагали — така наричаха в този край младите мъже, които прекарваха времето си в грижи за външния си вид и флиртуване с момичетата.

— Какво правиш тук? — попита той, облягайки се на бюфета, без да откъсва очи от нея. — Мислех, че всички са навън.

— Ще се моля на света Сесилия за теб — промърмори тя.

— Това пък защо? — попита мъжът изненадано.

— Защото или си сляп, или си малоумен. Така като ме гледаш, какво правя според теб?

Подобни хапливи думи обикновено бяха достатъчни, за да разкарат натрапниците от кухнята й, но младият войник изобщо не изглеждаше притеснен.

— Така като те гледам, ми се струва, че готвиш — отбеляза той.

— Изумително — произнесе тя саркастично. — Светицата извърши поредното си чудо. Вече можеш да си вървиш, очевидно си напълно изцелен.

— Знаеш ли — каза той, след като кръстоса крака и отпи от чашата си, — според мен си доста по-красива от онези момичета, които участват в конкурса за красота.

Тя пропусна комплимента покрай ушите си.

— Е, защо изобщо си тук? Нека да позная — дошъл си да зяпаш момичетата.

— Всъщност съм тук, защото приятелят ми Алдо искаше да дойдем, а наоколо и без това няма кой знае какви забавления. Аз съм разквартируван в гарнизона при Торе ел Греко.

— Значи си фашист — каза тя неодобрително.

Той поклати глава.

— Аз съм просто войник. Исках да видя света. Прекарал съм целия си живот в Неапол и се отегчавах до смърт там.

— Е, като за начало можеш да видиш света от другата страна на тази врата. Нямам време да си приказвам с теб. — Докато говореше, тя слагаше топки бурата върху листата и ги загръщаше така, че да оформи нещо като малки кошнички за сиренето.

Красивият войник продължаваше да стои невъзмутимо на мястото си.

— Доста си груба — отбеляза, видимо решен да продължи разговора.

— Не, просто съм много заета.

— Не виждам какво пречи да бъдеш заета и едновременно с това да си приказваш с мен — настоя той. — Виж, вече си направила поне дузина от тези неща. А аз мога да отнеса чиниите, които си напълнила, и да ти донеса празни. — Той подкрепи думите си с действия. — Виждаш ли? Вече съм полезен.

— Всъщност ми се пречкаш. А тези чинии трябва да бъдат отнесени на другата маса.

— Нека сключим сделка. Ще си тръгна, ако ме целунеш.

Тя го зяпна:

— Quanne piscia ’a gallina,cazzo 4. Не и след милион години, идиот такъв. Сега изчезвай оттук.

— Но моите намерения са напълно почтени — увери я той. — Работата е там, че се влюбих в теб. А какъв е проблемът в това да целунеш някого, в когото си влюбен?

Тя не успя да се сдържи и се усмихна леко, преди отново да надене мрачното си изражение.

— Не ставай смешен. Та ние изобщо не се познаваме.

— Е, това е проблем, който може да бъде разрешен много лесно. Аз съм Енцо. А ти си…?

— Заета — отсече тя.

— Изключително ми е приятно да се запозная с теб, Заета. Сега можеш ли да ме целунеш?

— Не!

Вече беше привършила с антипастото и сега режеше лимони, за да подправи фриарелите, вид горчиво броколи.

— В такъв случай просто ще трябва да си го представя. — Той се отпусна назад и затвори очи. По лицето му заигра усмивка. — Мммм — промълви замечтано. — Знаеш ли, Заета, ти се целуваш наистина превъзходно. Ммммм… Нека го направим отново.