Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Кълна се в честта си на войник, че няма да опитвам нищо неблагопристойно.

— Хммм — промърмори тя.

Не беше особено изненадана, че Енцо се опита да я целуне в секундата, когато останаха насаме. Но след като самата тя се бе надявала той да направи точно това, му позволи да я притисне към себе си и дори да допре за миг езика си до нейния, карайки я да простене от удоволствие, преди да го отблъсне решително:

— Трябва да доим.

— И аз съм най-подходящият за тази задача — съгласи се той, докато вземаше едно ниско столче. — Покажи ми какво трябва да правя.

И двамата бяха останали без дъх.

Тя взе кофа и второ столче, след което приседна до Присила, която беше по-нетърпелива от Пупета, и започваше да буйства, ако не я издояха първа.

— Никога не си го правил преди, нали?

— Не — призна той. Положи длани върху хълбоците на биволицата и се приведе към Ливия, възползвайки се от възможността да огледа профила й от приятно близко разстояние. — Но пък съм изключително сръчен.

Тя се изкикоти:

— Ами в такъв случай действайте, маестро. Пробвайте да се справите със симфонията на доенето.

Той колебливо постави ръце върху бозките на вимето и стисна лекичко.

— Не така. От теб се очаква да я издоиш, не да я възбудиш.

Енцо се усмихна в отговор:

— Абсолютен новак съм и в двете начинания.

— Радвам се да го чуя, въпреки че не ти повярвах дори и за миг. Вие войниците сте известни с това, че сте били с много момичета.

— Това не е истина — запротестира той. После забеляза, че тя не изглежда ядосана, и добави: — Е, добре де, имам съвсем скромен опит.

Тя положи ръце върху неговите и му показа какво трябва да прави.

— Ето така — обясни, — стискаш, плъзваш пръсти надолу, завърташ… след което пускаш.

Няколко капки мляко се отрониха в кофата. Чистият, богат на нюанси аромат изпълни ноздрите им.

— Да разбирам ли, че това е по-различно от начина, по който момичетата обичат да докосват гърдите им? — попита той невинно, докато доеше.

— Нямам намерение да отговарям на подобен въпрос. Внимавай, защото иначе ще преобърнеш кофата.

Главите им бяха много близо една до друга, а натискът на ръцете й върху неговите, които му подсказваха кога да стиска и кога да отпуска, беше наистина приятен. Той се обърна, за да види отново профила й. Опънатата й назад коса, пристегната от червената панделка, ясно разкриваше мъничките меки косъмчета край ушите, които постепенно преливаха в нежния, мек мъх по кожата й. Той се приведе съвсем инстинктивно и я целуна по бузата. Тя извърна лице към него с полуотворени устни и блясък в погледа.

През този ден бедничката Присила не беше издоена особено ефективно, макар че по-дълго доене със сигурност не бе преживявала.

Случило се бе нещо немислимо: Ливия беше прегорила лука. При това не кой да е лук, а този за нейното всеизвестно суго дженовезе, същият онзи прекрасен сос от настърган лук, телешко месо, целина и магданоз, който заедно с пумаролата и рагуто оформяше светата троица на неаполитанските сосове за паста. За да приготвиш истинско дженовезе, лукът трябва да се пече около пет часа на най-слабия възможен огън, да бъде разбъркван на равни интервали от време, за да не залепне по дъното на тигана, и да бъде ръсен с вода всеки път, щом започне да изсъхва. Лукът е нещо забележително. При тези рецепта той губи почти всички обичайни характеристики на вкуса си и става наситено сладък и ароматен, но ако дори едно парченце загори, то придава парлив вкус на цялата гозба.

Ливия не бе загаряла лука в своето дженовезе от времето, когато беше още хлапе, но този ден всички клиенти в странноприемницата усетиха леко горчивия остатъчен вкус на пастата. Те си разменяха изненадани погледи, но никой от тях не каза нищо.

— Как беше месото? — попита Ливия, когато излезе от кухнята, за да събере празните чинии. Без да изчака отговор, започна да ги трупа върху лявата си ръка.

— Ливия — каза кротко един възрастен фермер на име Джузепе, — ти все още не си ни донесла месото.

— Не съм ли? — Тя изглеждаше изненадана. — О, вярно, че не съм. Ей сега идва.

След десет минути някой спря бащата на Ливия, който носеше още вино.

— Нино, какво й става на Ливия? Днес се държи изключително странно. Пастата имаше неприятен вкус. Освен това все още не ни е донесла основното ястие.

Нино въздъхна:

— Ще поговоря с нея.

Той влезе в кухнята и завари Ливия да гледа отнесено през прозореца, докато разбъркваше нещо в една тенджера.