Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Мисля, че спомена „без ръце“ — промълви Енцо, насочил цялото си внимание към прелестните й малки зърна.

— Да, ама това беше преди да осъзная колко забавно ще бъде — каза тя, потръпвайки, докато той правеше нещо извънредно приятно със зъбите си. — Пупета реагира така, сякаш това е нещо извънредно отегчително, а то изобщо не е такова.

Ливия си прекарваше изключително приятно в плевнята и когато дойде време за сватбата, вече бе убедена, че ще се наслаждава подобаващо на тази страна от семейния живот.

Междувременно на двама им с Енцо не беше позволено да се целуват на публично място, а докато танцуваха тарантела на фестата 10, трябваше да държат кърпичка между тях, всеки хванал единия й край, за да не се докосват ръцете им. Този момент беше особено забавен за Ливия, защото голямата синя носна кърпа на Енцо бе имала своето неизбежно участие при някои от най-бурните им изпълнения в плевнята.

Две седмици преди сватбата Енцо я заведе в Неапол, за да я запознае със семейството си. Въпреки разказите му тя не беше подготвена за това в каква мизерия живееха и как спяха по трима или четирима в едно легло насред малкия си апартамент от три стаички, разположен в най-бедната част на стария квартал. Но тя беше влюбена, а той бе решен да я дари с всичкото щастие на света, щом поставеха началото на съвместния си живот.

Майката на Енцо, Куартила, беше типична неаполитанка — отракана и с пронизващ поглед. Още в деня, когато се запознаха, тя помоли Ливия да й помогне в приготвянето на суго, доматен сос, докато разговаряха. Разбира се, нямаше нужда от никаква помощ, но беше чула, че това провинциално момиче е добро в кухнята, и искаше да се убеди със собствените си очи дали е така.

— Вземай си каквото ти трябва — каза тя и седна, за да олющи малко фаджиоле 11.

Така Ливия се зае с приготвянето на храната, а Куартила я наблюдаваше така, както гущер би наблюдавал муха.

Ливия можеше да приготви суго дори и с вързани очи — беше го правила почти всеки ден от години. Единственият проблем беше, че съществуваха толкова различни видове суго, колкото бяха дните в месеца. Съществуваше всекидневният вариант, при който няколко зрели домата можеха просто да бъдат намачкани, за да пуснат сока си, след което се запържваха в масло. Съществуваше и класическата рецепта, при която доматите трябваше да бъдат сварени с малко чесън и лук, докато се получи гъста яхния. Не биваше да се забравя и по-питателният вариант — при него се добавяха и парченца месо, които трябваше да се пекат няколко часа, за да отдадат целия си аромат на соса. Наричаха го рагу ди гуардипорте, соса на пазача, защото приготвянето му изискваше някой да стои край печката цял ден и да пръска с вода пълнените с магданоз, чесън и сирене месни рулца, за да не изсъхнат.

Ливия знаеше, че рецептата, която предпочете, щеше да бъде използвана от майката на Енцо, за да разтълкува що за човек е. Тя бързо отхвърли питателния вариант — беше прекалено екстравагантен. От друга страна, приготвянето на любимата й класическа версия, която беше твърде простичка, щеше да означава, че не е пожелала да положи никакви усилия. Така тя реши да се довери на инстинктите си.

— Имате ли аншоа? — попита.

Майката на Енцо изглеждаше така, сякаш щеше да избухне всеки момент.

— Аншоа?!

В Неапол риба аншоа се прибавяше към доматите единствено ако приготвяш путанеска, сос, свързван по традиция с проститутките.

— Моля ви, просто ми дайте, ако имате — промълви Ливия кротко.

Куартила сякаш се канеше да каже още нещо, но после просто сви рамене и отиде да донесе малко бурканче с аншоа от шкафа.

Сосът, който приготви Ливия, не беше путанеска, но подобно на нея бе ароматен и пикантен. Освен това беше впечатляващо простичък, триумф на вкуса от основните му съставки. Ливия наряза рибата в тигана и добави три намачкани главички лук, след което щедро поръси всичко със супена лъжица пипер от люти чушки. Когато от аншоата и чесъна се получи хомогенна смес, тя изсипа при тях смлените домати и малко оцет. Полученият сос вреше бавно, а на повърхността му се появяваха малки червени мехурчета, все едно тиганът беше пълен с лава. След три минути Ливия натроши три листа от изсушен босилек в соса.

— Готово — обяви тя.

Куартила се озова до тигана за броени секунди и потопи вътре лъжица, за да го опита. За миг очите й се разшириха от изненада, но тя бързо успя да възвърне непроницаемото си изражение и примлясна с устни, докато обмисляше присъдата си.