Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— О, не, господине.

— Разбира се, че си мислиш така. Всяко момче си го мисли на твоите години. Само че виж какво ще се случи.

Предните крака на Динамит се движеха край тялото на Присила. След това, с едно последно мощно измучаване, което накара птиците да отлетят от близките клони, задницата на бика се разтресе и той се смъкна от биволицата. Секунди по-късно двете добичета доволно започнаха да пасат тучната трева, а пенисът на Динамит увисна и започна бавно да се смалява.

— Не продължи особено дълго, нали? — отбеляза Нино. — Като се замислиш, това си е доста глупава причина да се ожениш. Ако си търсиш нещо подобно, е по-добре да посетиш вдовицата Есмералда.

— Не си търся нещо подобно, господине — заяви Енцо, който вече няколко пъти беше посещавал вдовицата Есмералда заедно с другарите си. — Аз обичам дъщеря ви.

— Колкото до зестрата, забрави я. Аз съм просто един беден селски стопанин, който държи малка провинциална кръчма.

Енцо се почеса по главата.

— Ама съвсем никаква зестра ли?

— Е, може би просто символична. Да кажем, хиляда лири.

— Дали има шанс да станат две хиляди? — попита Енцо в отчаян опит да преговаря по въпроса.

— Мисля, каза, че я обичаш — напомни му Нино.

— О, да. Просто…

— Щом става дума за любов, къде точно се вписват парите? — попита Нино войнствено.

— Не се вписват — увери го Енцо. — И… хиляда звучи чудесно.

Нино изгледа младежа с неодобрение. Със сигурност беше хубавец, но изобщо не можеше да се пазари. Тук, в провинцията, където дори спазаряването на едно пиле можеше да отнеме цял ден, подобни неща бяха важни. Той реши, че в това отношение Ливия щеше да носи панталоните. Въпреки това познаваше дъщеря си достатъчно добре, за да знае, че няма начин да я разубеди, ако наистина си бе наумила нещо.

— Ще трябва да си помисля по въпроса — каза той неохотно. След което добави: — А ако случайно ти хрумне да я обезчестиш преди сватбения й ден, искам да си спомниш какво се случва с теленцата.

Енцо и Ливия прекараха следобеда заедно, а вечерта първите клиенти на остерията чуха как някой си пее в кухнята.

Ливия беше толкова щастлива, че почти не обръщаше внимание на това, което готви. Въпреки това всички установиха, че пастата й с лимон беше по-вкусна от обичайното, а запечената моцарела с чушки беше истински триумф на кулинарното изкуство. Трябва да се отбележи, че без да усети, Ливия изяде целия сладкиш, който трябваше да поднесе за десерт. Но както клиентите се съгласиха единодушно по-късно същата вечер, това беше малка цена да я видят толкова щастлива, да не говорим за избегнатия риск от ново загаряне на лука.

Обичаите във Фишино бяха едновременно много либерални и много строги. След като Ливия и Енцо вече бяха официално сгодени, се приемаше за напълно нормално да се натискат, да се целуват и да се подлудяват един друг. Единственото, което се очакваше от тях, беше и двамата да бъдат девствени за първата си брачна нощ. Всичко между тези два момента беше сива зона.

Едно от многото предимства на тази изпитана практика беше, че тя принуждаваше младежа да бъде далеч по-изобретателен, отколкото ако му бе позволено просто да прави любов по класическия начин, след което да се обърне на другата страна и да заспи. Енцо скоро откри, че под маската си на практичност Ливия беше изключително страстна.

— Искам да бъда пределно ясна — каза му тя първия път, когато двамата отидоха в плевнята. — Идвам тук, понеже не искам сестра ми да върти очи и да се кикоти всеки път, когато ни види заедно, а не защото държа да си завираш езика в гърлото ми. Освен това ще съм ти благодарна, ако ръцете ти стоят примерно прибрани край собственото ти тяло.

— Значи никакви езици и никакви ръце — съгласи се той. — Има ли някакви други части от тялото ми, които би пожелала да бъдат ампутирани? Краката ми например?

— Краката ти са приемливи. Стига да не се опитваш да ги обвиеш около мен.

— Това не е много вероятно — отбеляза той, — защото ако се опитам, най-вероятно ще падна.

— Чудно. Значи всичко е изяснено.

Енцо въздъхна. Колкото и да обожаваше Ливия, трябваше да признае, че животът със семейство Пертини беше свързан с непрестанни преговори, от които той никога не излизаше победител.

— Вече мога ли да те целуна?

— Ако желаеш.

Тя се приближи към него и двамата докоснаха устни. Ливия простена и миг по-късно той усети как езикът й се плъзва между устните му. В опит да види какво ще се случи, ако наруши правилото, той обви ръце около гърба й, след което ги плъзна надолу към кръста. Усети как тялото й се извива в обятията му, но изглежда, че това бе резултат от разпалилата се в нея страст, а не жест на неодобрение към действията му. Енцо плъзна устни по шията й и когато тя отново простена от удоволствие, той си помисли, че би могъл да се насочи още по-надолу, към гърдите. За негово най-голямо изумление това също не се оказа забранена територия. След няколкото минути, в които ги целува и гали през роклята, тя вече бе видимо нетърпелива да се отърват от досадния плат, който й пречеше да усети пълноценно ласките му, така че той издърпа роклята през раменете й, преди да продължи.