Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Нещата в града стоят по различен начин. Освен това ти си съпруга на Енцо, а това е неговото желание.

Ливия прие неизбежното и изчака една седмица до следващото заминаване на съпруга си. Но нещата не се промениха — след завръщането му тя отново бе подложена на кръстосан разпит с кого се е виждала, какво е правила, дали е излизала и ако го е правила, как е била облечена.

— Енцо! — изкрещя Ливия. — Това е смехотворно. Омъжих се за теб, защото искам теб, а не някой друг. Какво те кара да мислиш, че дори бих погледнала друг мъж?

Енцо отказа да отговори, но тя беше крайно настоятелна и в крайна сметка той изплю камъчето:

— Щом аз успях да те съблазня — промърмори начумерено той, — съвсем логично е и някой друг да успее.

Тя се разсмя, но намекът, че двамата са заедно, защото той така е решил, а тя едва ли не няма нищо общо с този факт, доста я ядоса.

— Не ставай глупав. Аз се влюбих в теб, а ти си единствен и уникален. Няма друг такъв хубавец в цял Неапол.

Той се усмихна и поне за момент изглеждаше малко по-щастлив.

— Така е, нали? — След това обаче над лицето му отново падна сянка. — Но аз не съм тук през повечето време.

— Е, ако наистина се притесняваш за това, че се отегчавам, докато те няма, имам решение на проблема. Ще започна работа в някой ресторант като готвачка.

Енцо зяпна ужасено:

— Да работиш в ресторант? В никакъв случай!

— И защо не? Повечето от сестрите ти работят.

— Да, но те работят във фабриката. Поточните линии са разделени — мъжете работят от едната страна, а жените от другата. Освен това сестрите ми се грижат една за друга. Докато в един ресторант може да се случи всичко.

Искаше й се да избухне, но беше наясно, че в момента се движи по наистина тънък лед и трябва да подходи деликатно към ситуацията.

— Повярвай ми, способна съм да се грижа лично за целомъдрието си. Аз не съм като онези момичета, които започват да флиртуват в секундата, в която някой мъж им се усмихне.

След малко той кимна:

— Това е причината да те харесам от самото начало. Никога не бих се оженил за някое от онези момичета, които се перчеха в конкурса за красота.

Ливия отново усети раздразнение. Не защото имаше особено високо мнение за участничките в онзи конкурс, а защото й се струваше, че съпругът й прилага двойни стандарти. Въпреки това тя запази самообладание и каза спокойно:

— Ето какво ще направим. Съгласен ли си да ходя до пазара за покупки, но да вземам една от сестрите ти със себе си? Така и двамата ще бъдем доволни.

Енцо се съгласи, че идеята е добра, а Ливия реши да остави въпроса за работата в ресторант за друг път. Това беше първото им сериозно разногласие и тя искаше да обмисли нещата, преди да реши как да действа.

След известен размисъл реши, че проблемът не е кой знае колко сериозен. Ревността на Енцо трудно можеше да мине за нещо необичайно сред неаполитанските мъже и тя реши, че способността й да се справи със ситуацията по най-добрия възможен начин щеше да запази мира в семейството им. Освен това нещата щяха да се оправят, когато Енцо напуснеше армията — нещо, което бе обещал да направи до края на годината.

В крайна сметка нещата вървяха добре и дори Куартила не беше чак толкова лоша, щом човек я опознаеше. Е, като се изключеше натрапчивото й желание да си има внуци, но това така или иначе щеше да се случи, ако Ливия и Енцо продължаваха да правят любов с настоящата честота. На Ливия понякога й липсваше готвенето за много хора, но беше щастлива и най-вероятно животът й нямаше да поеме по път, много по-различен от този на Куартила или на собствената й майка, ако не бе последвала серия от събития с ефект, по-катастрофален и от изригването на вулкана.

— Не мога да ви откарам по-далеч — каза шофьорът, отбивайки камиона край пътя. Посочи напред — Ривиерата е в онази посока, стига да успеете някак да минете през развалините. Той проследи с поглед как Джеймс се смъкна от сандъка с амуниции, върху който беше седял, и шеговито му козирува, преди отново да включи огромния К-60 на скорост. — Успех, господине.