Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Е — каза след малко с неохота. — Малко е претенциозно и освен това е прекалено люто, трябва да се разреди леко. Много мъже биха решили, че е доста вкусно, но знаеш какви са мъжете. Не могат да различат чилито от добре подбраните силни подправки, особено ако крайният резултат изглежда добре в чинията. Ще свърши работа.

А ти си една дърта вещица, помисли си Ливия. Сякаш прочела мислите й, Куартила добави:

— А ако не направиш моя Енцо щастлив, малката, ще те сложа на коляното си и ще те набия със същата тази дървена лъжица.

Ливия осъзна, че Неапол беше много различен от провинцията. Също така забеляза, че когато двамата излизаха на паседжата, вечерната разходка през Виа Рома, която беше нещо като ритуал за сгодените двойки, Енцо видимо изпитваше огромно удоволствие, когато видеше как хората се заглеждат с възхита в униформата му. Забележеше ли обаче поглед или усмивка, насочени към Ливия, той веднага забързваше крачка, повличайки я след себе си с недоволно изражение.

В нощта преди сватбата Ливия беше облечена в зелено, а докато вървеше към църквата, лицето й бе покрито с воал, за да не могат злите духове да видят щастието й. Енцо пък носеше парче метал в джоба си, за да го предпазва от уроки. Членовете на семействата им крачеха редом с тях, а наоколо тичаха деца, които ловяха хвърляните във въздуха захаросани бадеми. След сватбата имаше голямо тържество, за което Ливия беше приготвила всичките традиционни ястия. Всяко от тях имаше символично значение. Захаросаните бадеми означаваха, че в живота на младите ще има както горчивина, така и сладост. Супата от цикория и кюфтетата символизираха съчетанието от взаимно допълващи се съставки. Дори сладките и вити кифли присъстваха на масата, за да гарантират плодовитост. За щастливата двойка се вдигаха шумни тостове, придружени с викове Per cent’anni 12, а младоженецът трябваше да обяви официално, че Ливия вече не е дъщеря на баща си, а жена на Енцо. После всички започнаха да скандират Baci! Baci! Baci! 13, за да насърчат влюбените да се целунат за първи път пред други хора. Нещо, което те направиха под звуците на бурни аплодисменти.

Вече съм синьора Пертини, помисли си Ливия — защото в Италия жената запазва бащината си фамилия след сватбата, като промяната в семейния й статус бива отбелязана с това, че вече не я наричат синьорина.

Обичаят повеляваше, когато дойде време за лягане, гостите от сватбата да дойдат в стаята на младоженците и да оставят там своите подаръци — основно пари, но също така дрехи, порцеланови изделия и сладкиши. Така, когато двамата най-сетне останаха насаме след традиционните неприлични коментари на отиващите си гости, първо им се наложи да изчистят леглото си от монетите и захаросаните бадеми. Въпросните неприлични коментари доста притесниха Ливия и тя беше наистина щастлива, задето цялото им натискане в плевнята й беше дало поне някаква увереност. Тя обаче беше щастлива и задето не бяха стигнали по-далеч от натискането, защото по стара неаполитанска традиция на сутринта от нея се очакваше да занесе чаршафите на своята свекърва, за да я убеди, че наистина е била девица. Когато това стана, Куартила я сръчка в ребрата с лукава усмивка и думите:

— Надявам се, че оттук насетне ме очаква още много пране на чаршафи. Искам внуче.

Ливия се изчерви:

— Имаме много време за това.

— Този месец всъщност нямате. Енцо се връща в гарнизона другата седмица.

— Другата седмица? — Ливия не бе предполагала, че меденият им месец ще бъде толкова кратък. Но пък Енцо я убеди, че ще се прибере след две седмици, а две седмици не бяха чак толкова много време.

Когато се върна от гарнизона обаче, той изглеждаше доста притеснен. Подложи я на кръстосан разпит с кого се е виждала, какво е правила и с кои от приятелите му се е засичала, когато е ходила до пазара за покупки.

На следващия ден Куартила обяви, че оттук насетне на пазар вече ще ходи една от нейните дъщери.

— Но защо? — попита Ливия ужасено. Сега, когато не готвеше за клиентите на остерията, ходенето до пазара беше единственото й удоволствие, докато Енцо го няма.

— Носят се разни слухове. Очевидно се държиш твърде дружелюбно.

Ливия прерови паметта си. Със сигурност се бе държала учтиво, пък и понеже се пръскаше от щастие, най-вероятно се бе усмихнала на някой и друг продавач. Но със сигурност не можеше да става и дума за това, че е флиртувала с някого.

Тя се опита да протестира, но Куартила каза простичко: