Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Ливия. Добре ли си?

— Мм? Да, разбира се.

Той надникна в тенджерата.

— Нямах идея, че врящата вода трябва да бъде разбърквана.

— Какво? О, това ли. Ами аз варя яйце. Само дето съм забравила да го сложа вътре.

Нино се чукна с показалец по челото.

— Мен ако питаш, ври ти главата. Отвън има хора, които си чакат храната. — Чак сега забеляза, че косата й е пристегната на опашка с червена панделка, която не бе виждал досега, тя самата ухае на розмарин, а зад ухото й е затъкнат рододендрон. — Да не би да чакаш онова момче от вчера? — попита.

Ливия се изчерви.

— Разбира се, че не.

— Ливия — каза нежно Нино, — той е войник. Най-вероятно никога няма да се върне. А дори и да го стори, какво ще стане, когато го разпределят някъде далеч от тук?

— Където и да ходи, рано или късно ще се върне — отсече тя.

Нино повдигна вежда.

— Да разбирам ли, че имаш сериозни намерения спрямо него?

— Може би.

Той я гледа замислено няколко минути, след което бавно произнесе:

— Мисля, че когато този момък се появи, ще трябва да си поговоря с него.

Когато Енцо се върна във Фиш и по на следващия ден, напълно скапан заради жарките слънчеви лъчи, които го бяха изтезавали по целия път от Торе ел Греко до тук, той установи с неудоволствие две неща. Първо, че ще трябва да разговаря с Нино, преди да бъде допуснат до Ливия, и второ, че разпитът, който го очакваше, щеше да се състои на полето, където Нино надзираваше оплождането на Присила от бика на някакъв друг стопанин.

— Тръгвай с мен, момче. Може да имам нужда от малко помощ — каза Нино, докато омотаваше хомота на бика около ръката си. После закрачи уверено нанякъде. Енцо го последва на разстояние, за което се надяваше, че е безопасно. Той си бе мислил, че Пупета и Присила са огромни, но те бяха направо изящни сърнички, сравнени с чудовищния бик, чиито широки, мускулести рамене бяха покрити с рунтава козина, подобна на лъвска грива, а огромната му глава можеше да се сравни единствено с канара, увенчана с две зловещи копия.

Нино потупа одобрително издутите мускули по врата на рогатия звяр.

— Казва се Динамит — обясни той на Енцо. — Най-добрата проклета бича сперма от тази страна на Касерта.

Енцо кимна сериозно, като се опитваше да докара вида на голям познавач на бичата сперма. И без това му беше достатъчно трудно да лавира покрай осеялите пътя кравешки лайна, без да изцапа униформата си.

Нино изведе бика на някаква обширна ливада, след което извика на Енцо да затвори портата зад тях. Динамит сведе глава и тръгна напред изненадващо бързо за размерите си, след което отвори уста и измуча гръмовно. Енцо се огледа притеснено, докато звукът отекваше в горите край тях.

— Подушил я е — каза Нино доволно. — Това е хубаво.

— Колко често правите това? — попита Енцо, който гореше от желание да направи добро впечатление.

Нино го погледна изненадано.

— Всяка година, разбира се. Биволиците не дават мляко, ако не са стелни.

Това, че производството на мляко беше директно свързано с отелването, никога досега не бе хрумвало на Енцо.

— А какво се случва с теленцата? — попита.

— Ядем ги — отвърна Нино безцеремонно. — Изяждаме ги, преди дори да са вкусили трева. Аз им прерязвам гърлата и източвам кръвта им в обора. Така стават най-вкусни. Прекрасно, той е заинтересуван от моята красавица!

Енцо наблюдаваше със страхопочитание интереса на Динамит, който се беше подал под рунтавия му корем и наистина беше повече от очевиден. Последва ново земетръсно мучене, след което бикът се покачи върху гърба на Присила и започна да тласка огромния си пенис към задницата й, докато най-накрая — по-скоро благодарение на случайността, отколкото заради добро прицелване — успя да проникне в нея. Присила изсумтя, след което сведе глава и продължи да пасе.

Когато разгоненият бик започна да изпълнява задълженията си, вниманието на Нино отново се насочи към Енцо:

— Е, значи ти си момъкът, който е завъртял главата на дъщеря ми?

— Да, господине — отвърна Енцо, а сърцето му заби по-бързо при това потвърждение, че Ливия наистина изпитва нещо към него.

— Ще се ожениш ли за нея?

— Ъъъ — запъна се Енцо. — Ами аз я срещнах едва вчера. Но се надявам да стане така. Разбира се, ако тя ме иска и получа вашата благословия.

Нино погледна младия мъж изпод вежди.

— Най-вероятно си мислиш, че бракът се ограничава до това, нали? — попита, посочвайки с палец енергично люлеещата се задница на Динамит.