Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Знам това — каза Елинор.

— Естествено — продължи той. — При този разговор мистър Хардинг остави у мен впечатлението, че не желае да се върне в приюта.

— Но как е възможно? — възкликна Елинор, която от вълнение забрави решението си да се държи със студена вежливост.

— Драга мисис Болд, давам ви честната си дума, че беше точно така — каза той, като се приближи още повече до нея. — Нещо повече: преди разговора ми с мистър Хардинг някои хора в двореца — нямам предвид епископа — ми съобщиха това като свършен факт. Признавам, че не ми се искаше да вярвам: мислех, че баща ви непременно ще поиска да се върне — по съвест, заради тези старци, в името на спомена за скъпите на сърцето му отминали дни… Бях убеден, че от всяка гледна точка той би пожелал да се върне към старите си задължения. Беше ми заявено обаче, че тон нямал такова желание, и при разговора си с него аз определено останах с впечатлението, че са ми казали самата истина.

— Е, и?… — попита Елинор, трепереща от възбуда.

— Чувам стъпките на мис Болд — каза мистър Слоуп. — Няма ли да бъде прекалено дръзко от моя страна да ви помоля да… знам, че мис Болд е изцяло във ваша власт…

На Елинор не се хареса думата „власт“, но тя все пак излезе и помоли Мери да ги остави насаме още четвърт час.

— Благодаря ви, мисис Болд! Безкрайно съм ви признателен за оказаното доверие. И така, при раздялата с баща ви аз останах с такова впечатление. Той дори ми даде основания да предполагам, че направо се отказва от назначението.

— Не от назначението — каза Елинор. — Сигурна съм, че не се е отказал от него. Той просто е казал, че не би се съгласил… тоест че не одобрява идеята за всички тези училища, богослужения и така нататък. Но напълно съм убедена, че не е възможно да се е отказал от самия пост.

— Ах, мисис Болд! — разпалено възкликна мистър Слоуп. — За нищо на света не бих казал на такава прекрасна дъщеря нито дума против такъв прекрасен баща. Но позволете ми, за негово добро, да ви обясня как точно стоят нещата днес. Мистър Хардинг беше малко объркан, когато му предадох намеренията на епископа във връзка с училището. Може би сторих това не дотам предпазливо, тъй като вие самата прегърнахте така горещо тази идея. Той беше малко смутен и дори разгорещен. „Предайте на епископа, каза той, че съвсем не съм съгласен с него и няма да се върна в приюта при такива условия.“ Такъв беше смисълът на думите му, а ми се струва, че се изрази дори още по-рязко. Не ми оставаше нищо друго, освен да повторя този отговор пред епископа, и негово преосвещенство каза, че не може да гледа на него иначе, освен като на отказ. Той също бе чул за нежеланието на баща ви да се върне в старопиталището и след като съпостави всички тези неща, реши, че ще бъде принуден да търси друг човек. И предложи мястото на мистър Куивърфул.

— Предложил мястото на мистър Куивърфул! — повтори Елинор с насълзени очи. — В такъв случай, мистър Слоуп, всичко е свършено!

— Не, скъпа приятелко, не е свършено! Именно затова съм тук сега. Очевидно мога да смятам, че получих отговор на въпроса си и че мистър Хардинг в действителност има желание да се върне в старопиталището.

— Разбира се, че има! — каза Елинор. — Разбира се, че иска да си върне дома, дохода и положението в обществото — да си възвърне всичко онова, от което се отказа с такава безкористна честност. Стига това да може да стане без налагане на обременителни условия, на които той не бива да се подлага на тази възраст. Как може епископът да иска от човек на неговата възраст да стане учител на цял куп деца?

— За това и дума не може да става! — каза мистър Слоуп с лека усмивка. — Естествено такова нещо съвсем не се очаква от вашия баща. Във всеки случай аз мога да ви уверя, че никога не бих приел да посреднича при предявяването на такова абсурдно изискване. Ние желаехме баща ви да чете проповеди в приюта, тъй като повечето питомци са, изглежда, твърде немощни и им е трудно да посещават катедралата, но дори и на това няма да настояваме. Искаше ни се, освен това да открием към старопиталището училище на деня господен, като предполагахме, че такова учреждение не може да не принесе полза, ако се организира под надзора на един толкова уважаван свещеник като мистър Хардинг, а и на вас самата. Но, скъпа мисис Болд, нека не говорим сега за това. Едно нещо е ясно: трябва да направим всичко възможно, за да не се даде ход на прибързаното предложение, което епископът е направил на мистър Куивърфул. Дали баща ви не би се съгласил да се срещне с Куивърфул? Куивърфул е много порядъчен човек и никога не би се изпречил на пътя на баща ви.