Антъни Тролъп - Барчестърски кули

За нашия приятел тези думи бяха по-горчиви от пелин. Никога не бе имал особено високо мнение за своите способности и за дейността си, но всичките му симпатии бяха на страната на старото духовенство и той ненавиждаше, доколкото сърцето му беше способно на такова чувство, тези нови, делови, коравосърдечни самохвалковци, намерили такъв достоен представител в лицето на мистър Слоуп.

— Може би — каза той — епископът ще предпочете да назначи нов човек в старопиталището?

— В никакъв случай! — каза мистър Слоуп. — Епископът държи много да приемете това назначение, но той би желал отнапред да знаете какви ще бъдат вашите задължения. На първо място, към старопиталището ще бъде открито училище на деня господен.

— Какво! За старците ли? — попита мистър Хардинг.

— Не, мистър Хардинг, не за старците, а за бедните деца в Барчестър. Желанието на епископа е вие да се заемете с това училище — учителите ще бъдат поставени под вашите грижи и надзор.

Мистър Хардинг свали дясната си ръка от лявата и започна да разтрива прасеца на преметнатия си крак.

— Колкото до старците — продължи мистър Слоуп — и до стариците, които ще бъдат настанени в приюта, епископът желае всеки господен ден и през един от делниците за тях да се организира сутрешна и вечерна служба, да им изнасяте поне една проповед всяка неделя и всички питомци да се събират ежедневно на утринна и вечерна молитва. Епископът намира, че по този начин ще отпадне необходимостта да им се запазват отделни места в катедралата.

Мистър Слоуп направи пауза, но мистър Хардинг продължаваше да мълчи.

— Всъщност няма да е лесно да се намерят места за жените… а и общо взето, мистър Хардинг, нека веднага ви призная, че за хората от това съсловие катедралната служба не ми се струва много полезна — ако тя изобщо е полезна, за което и да е съсловие.

— Нека да не спорим, ако обичате, по този въпрос — каза мистър Хардинг.

— Нямам никакво желание за такъв спор, поне в този момент. Надявам се обаче, че вие имате сега достатъчно пълна представа за новия ред, който епископът желае да въведе в старопиталището; и ако получа (в което не се и съмнявам) вашите уверения, че сте съгласен с възгледите на негово преосвещенство, за мен ще бъде най-голямо удоволствие да ви връча, като представител на негово преосвещенство, официалното назначение.

— А ако не съм съгласен с възгледите на негово преосвещенство? — запита мистър Хардинг.

— Но аз се надявам, че това не е така! — каза мистър Слоуп.

— А ако все пак е така? — отново попита мистър Хардинг.

— Ако за нещастие случаят е наистина такъв, което просто не мога да си представя, вашите собствени чувства ще ви подскажат, предполагам, че благоприличието изисква да се откажете от назначението.

— А ако приема назначението, без да съм съгласен с епископа, тогава какво?

Този въпрос предизвика известно смущение у мистър Слоуп. Той наистина беше говорил с епископа за старопиталището и беше един вид упълномощен да обърне внимание на мистър Хардинг върху целесъобразността от създаване на неделно училище и въвеждане на религиозни служби в приюта, но не беше упълномощен да представи приемането на тези предложения като необходимо условие за получаване на назначението. Епископът не се съмняваше, че мистър Хардинг ще ги приеме и че училището, както и останалите новоучредени средни заведения в града, ще се озове под контрола на неговата съпруга и на личния му капелан. Идеята на мистър Слоуп беше по-реалистична. Той целеше мистър Хардинг да се откаже сам от мястото на управител, което би му дало възможност да назначи на него някой свой съюзник. Но и през ум не му минаваше, че мистър Хардинг може открито да приеме поста и също така открито да отхвърли условията.

— Според мен е просто невероятно — каза мистър Слоуп — да приемете от ръцете на епископа едно назначение, след като предварително сте решили да не изпълнявате задълженията, произтичащи от него.

— Ако стана управител и започна да пренебрегвам задълженията си — каза мистър Хардинг, — епископът има на разположение съответни средства, с които да постави нещата в ред.

— Не съм очаквал подобен довод от вас, нито пък подобни предложения — отвърна мистър Слоуп с подчертан израз на накърнена добродетел.

— И аз не съм очаквал подобни условия.

— Така или иначе, бих се радвал да узная какъв отговор ще трябва да предам на негово преосвещенство — каза мистър Слоуп.

— При пръв удобен случай ще се срещна лично с негово преосвещенство — отговори мистър Хардинг.