Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Всичко това представя Шарлот Станъп по-скоро в благоприятна светлина. Трябва да добавим обаче, че нейното влияние върху останалите членове на семейството, макар и да бе допринесло донякъде за тяхното житейско добруване, не беше от истинска полза за тях. Тя поддържаше равнодушието на баща си към неговите професионални задължения, внушавайки му, че поверените му енории са негова лична собственост, така както и именията на по-големия му брат бяха собственост на този достопочтен пер. През всички тези години Шарлот бе задушавала още в зародиш редките проблясъци на желание от страна на доктор Станъп за връщане в Англия. Поощряваше леността на майка си, за да може да се утвърди като единствена господарка в къщи. Насърчаваше и подтикваше сестра си към лекомислие, въпреки че винаги беше готова и често успяваше да я предпази от вероятните последици на това лекомислие. Правеше всичко възможно да разглези брат си и напълно успя да възпита в негово лице един безделник без професия и без нито едно пени, което той да има правото да нарече свое.

Мис Станъп беше умна жена и можеше да води разговор на почти всяка тема, от каквато и област да беше тя. Гордееше се, че е лишена от всякакви английски предразсъдъци — би могла да добави: и от женска деликатност. По религиозните въпроси проявяваше пълно свободомислие и беше толкова безсърдечна, че изпитваше голямо удоволствие да излага своите възгледи пред смутения си баща. Много се изкушаваше да унищожи последните остатъци от англиканската му вяра, но нямаше никакво желание той да се откаже от сана си. А и как би могъл да се откаже, след като нямаше никакъв друг източник на доходи?

А сега остава да опишем двамата най-интересни членове на семейството. По-малката дъщеря, носеща името Мадлин, била голяма красавица. Всъщност няма нужда да казваме „била“, тъй като по времето на нашия разказ тя беше в разцвета на своята красота, въпреки че един нещастен случай преди много години я бе превърнал в инвалид. Едва ли ще е необходимо да разказваме подробно историята на Мадлин Станъп. Когато заминали за Италия, тя била на седемнадесет години, но направо блеснала с несравнимата си красота в салоните на Милано и в многобройните вили по бреговете на Комо. Прочула се с авантюрите си, които едва не погубили нейната репутация, и разбила сърцата на десетина поклонници, като запазила непокътнато своето. Разприте, породени от нейния чар, нерядко завършвали с кръвопролития и тя научавала за тези дуели с приятно вълнение. Говореше се, че веднъж, преоблечена като паж, станала дори свидетел на гибелта на своя любим.

И както често се случва, тя се омъжила за най-недостойния от всички претенденти за нейната ръка. Защо избрала Пауло Нерони, човек без знатен произход и състояние, обикновен капитан от папската гвардия, дошъл в Милано ако не като шпионин, то най-малкото като авантюрист, с груб нрав и сладникави маниери, с посредствена фигура и мургаво лице, безочлив и неприкрит лъжец, не е необходимо да обясняваме. Вероятно тогава тя не е имала друг избор. Така или иначе, той станал неин съпруг и след един доста удължен меден месец на езерата те заминали заедно за Рим, въпреки че капитанът от папската гвардия положил доста усилия да убеди жена си да не тръгва с него.

Шест месеца по-късно тя се завърна в бащиния си дом осакатена и с дете на ръце. Пристигна без всякакво предизвестие, почти в дрипи и без нито една от скъпоценностите, украсявали сватбения й накит. Бебето носеше едно бедно момиче, наето в Милано вместо придружилата я дотам римска прислужница, която по думите на господарката си се затъжила за родното си място и се върнала обратно. Ясно беше, че Мадлин не искаше по никой начин да доведе със себе си някого, който би могъл да разкаже нещо за нейния живот в Рим.

Тя обясни, че паднала, докато разглеждала някакви антични развалини, и наранила фатално коляното си — до такава степен фатално, че в изправено положение изглеждала осем инча по-ниска, а опитите й да ходи се свеждали до мъчително тътрене с неизбежно кривене на бедрото и изпъване на стъпалото — дори гърбавите ходели по-грациозно от нея. Затова тя взела твърдото решение никога вече да не се опитва нито да стои права, нито да ходи.

Скоро след пристигането й се разпространиха слухове, че Нерони се отнасял много жестоко с нея и че тъкмо неговата необузданост била причина за осакатяването й. Както и да е, тя почти не говореше за своя съпруг, но от малкото й думи нейните близки разбраха недвусмислено, че те няма вече нито да видят синьор Нерони, нито да чуят за него. Никой не изрази съмнение, че злополучната, малтретирана красавица трябва да бъде отново приета под бащиния си покрив, а нейната невръстна дъщеря — приютена под клоните на семейното дърво. Макар и безсърдечни, членовете на фамилията Станъп не бяха егоисти. Майката и бебето бяха подслонени, заобиколени от нежни грижи, за известно време едва ли не обожавани, а след това двамата родители започнаха да изпитват голяма досада от тяхното присъствие. Но те си останаха там и красавицата продължи да живее по начин, който не подхождаше много на дъщерята на един свещеник от англиканската църква.