Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Зашото те бяха общо пет: доктор Станъп, мисис Станъп, две дъщери и един син. Докторът беше може би най-малко ексцентричният и най-достойният за уважение от тях, макар и достойнствата му да не бяха много забележителни. Той беше благообразен, малко апоплектичен джентълмен на около шестдесет години със снежнобяла, много гъста коса, наподобяваща най-мека вълна. Белите му бакенбарди бяха особено пищни и му придаваха вид на добродушен, дремещ стар лъв. Облеклото му беше винаги безукорно. Въпреки дългогодишния си престой в Италия той се обличаше неизменно в тъмни тонове, както подобава на един свещеник, но без да робува прекалено на сана си. Не беше много словоохотлив, но малкото му думи бяха обикновено добре казани. Четеше главно романи и стихове с доста леко и невинаги много нравствено съдържание. Той беше завършен бонвиван, истински ценител на виното, макар и никога да не прекаляваше с пиенето, и най-суров съдник по всички въпроси на кулинарното изкуство. Налагаше му се да прощава много неща на жена си, а по-късно и на децата си, и той прощаваше всичко, освен пренебрежителното отношение към собствения му обед. С течение на времето те се научиха да се съобразяват с тази негова слабост, така че търпението му рядко биваше подлагано на изпитание. Доктор Станъп беше свещеник и този факт дава основания да се предполага, че религиозните му убеждения обуславяха до голяма степен неговия характер, но това не беше така. Че имаше такива убеждения, това едва ли подлежи на съмнение, но той рядко ги натрапваше на някого, дори и на децата си. Тази негова въздържаност не беше систематична, но тя беше особено характерна за него. Не че бе предварително решил да не влияе на техния начин на мислене, но беше толкова ленив, че никога не можеше да намери време за това, а после вече стана много късно. Каквито и убеждения да е имал бащата, децата във всеки случай не бяха особено ревностни членове на църквата, която беше източник на неговите приходи.

Такъв беше доктор Станъп. Мисис Станъп беше още по-безцветна от своя господар и повелител. Това far niente 28на италианския живот беше проникнало в самата й душа, така че тя започна да гледа на безделието като на висше земно благо. Имаше прекрасни маниери и външност. На времето си е била красавица, но и сега, на петдесет и пет години, тя беше хубава жена. Обличаше се винаги изключително изискано — правеше това само един път на ден и никога не се появяваше преди три часа, но затова пък винаги се показваше в пълния си блясък. Дали взимаше участие в своя тоалет, или цялата работа се вършеше от прислужницата — авторът не е достоен да изкаже дори и най-скромно предположение по този въпрос. Облеклото й беше винаги изискано, но не префинено, пищно, но не натруфено; бижутата й бяха скъпи и редки и неволно привличаха погледа, но не издаваха такова намерение от нейна страна. Добре владееше тайната на разкрасяването, без никога да прекалява в това отношение. Но казвайки, че мисис Станъп умее да се облича и че прилага ежедневно това свое изкуство, ние всъщност сме казали всичко за нея. Друг стремеж в живота си тя нямаше. Не беше малко и това, че не пречеше на стремежите на останалите. На младини тя бе преживяла много изпитания във връзка с обедите на своя съпруг, но през последните десет-дванадесет години по-голямата й дъщеря Шарлот бе поела тази грижа върху себе си и мисис Станъп можеше да си отдъхне на спокойствие. Уви, това спокойствие бе грубо нарушено от принудителното им повикване в Англия. Какъв труд, какви тревоги. Да се добере от бреговете на Комо до Барчестър, означаваше за нея огромно изпитание, независимо че основната работа извършваха други. Пътуването й се отрази тъй, че впоследствие мисис Станъп бе принудена да стесни всичките си рокли.

По времето на нашия разказ Шарлот Станъп беше на тридесет и пет години, но нейните недостатъци, каквито и да бяха те, нямаха нищо общо с недостатъците, така често срещани при позастарелите моми. Тя се обличаше, приказваше и изглеждаше така, както се полага на нейната възраст. Годините явно не й тежаха и не правеше никакви опити да се младее. Това беше една хубава млада жена, а ако беше мъж, щеше да бъде много хубав млад мъж. Всичко, което трябваше да се свърши в къщата и което не се вършеше от слугите, се правеше от нея. Тя даваше нареждания, плащаше сметките, назначаваше и уволняваше прислугата, запарваше чая, нарязваше печеното и водеше цялото домакинство. Тя и само тя беше в състояние да накара баща си да се позаинтересува от житейските проблеми. Тя единствена можеше да обуздава донякъде екстравагантностите на сестра си. Пак тя единствена имаше заслугата за спасяване на цялото семейство Станъп от нищета и позор. И именно по неин съвет те, за свое най-голямо неудоволствие, се оказаха сега в Барчестър.