Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Колко си тъжен само! (Той наистина беше ако не тъжен, то поне много сериозен.) Колко си тъжен, мили!

— Тъжен ли? — каза той, взрян в очите й. — Не, напротив!

Нежните й, изпълнени с любов очи бяха обърнати към него и тя посрещна с ласкава усмивка отговора му. Изкушението беше прекалено силно дори за подчертаната скромност на мистър Еърбин и като се наведе над нея, той притисна устните си към нейните.

Много скоро след това се появи мистър Торн и двамата годеници бяха щастливи да научат, че опашката на Велзевул не е сериозно пострадала.

Мистър Хардинг имаше намерение да тръгне за Улаторн веднага след своето завръщане в Барчестър, за да си осигури подкрепата на дъщеря си в замисления от него бунт срещу архидякона във връзка с предложението на министър-председателя, но това пътуване му бе спестено от новината, че мисис Болд се е завърнала неочаквано в къщи. Като прочете краткото й писмо, той веднага тръгна за дома й, където тя вече го очакваше.

Колко много имаха да си кажат един на друг и колко сигурни бяха, че новините им ще бъдат голяма изненада за другия!

— Мила, толкова исках да те видя — каза мистър Хардинг, като целуна дъщеря си.

— О, татко, толкова неща имам да ти казвам! — рече дъщерята, отвръщайки на целувката му.

— Мила моя, предложиха ми да стана декан! — заяви мистър Хардинг и неочакваната новина попречи на Елинор да продължи.

— О, татко! — извика тя от радост, забравила за миг своята любов и своето щастие. — О, татко, възможно ли е? Мили татко, колко пълно е сега щастието ми!

— Но аз мисля, мила, че ще трябва да откажа.

— Ах, татко!

— Сигурен съм, че ще се съгласиш с мен, Елинор, като ти обясня всичко. Знаеш, мила, колко съм стар. Ако доживея до…

— Но, татко, трябва да ти кажа нещо и за себе си.

— Слушам те, мила.

— Само не зная как ще го приемеш.

— Да приема какво?

— Ако не се зарадваш, ако това не те направи щастлив, ако не одобриш решението ми, моето сърце ще бъде разбито.

— Щом работата е такава, Нели, разбира се, че ще го одобря.

— Не, страх ме е, че няма да го одобриш. Толкова ме е страх! Но не може да не се съгласиш, че съм най-щастливата жена на божия свят!

— Така ли, мила? Тогава аз мога само да се радвам заедно с тебе. Хайде, Нели, кажи ми какво е станало!

— Мисля да…

Мистър Хардинг я отведе до дивана, седна до нея и я хвана за ръцете.

— Мислиш да се омъжиш, Нели, така ли?

— Да — отвърна тихо тя. — Тоест, ако ти одобряваш избора ми. — И тя се изчерви, като си спомни обещанието, което му бе дала съвсем неотдавна и за което бе напълно забравила при обяснението си с мистър Еърбин.

Мистър Хардинг се замисли кой ли би могъл да бъде мъжът, когото ще трябва да приветствува като свой зет. Преди една седмица щеше да е сигурен кое име му предстоеше да чуе. И щеше да даде своята благословия, макар и със свито сърце. Сега знаеше, че това в никакъв случай не можеше да бъде мистър Слоуп, но нямаше понятие кой би могъл да заеме неговото място. За момент помисли, че избраникът е Бърти Станъп, и изстина.

— Е, Нели?

— О, татко, обещай ми, че ще го обикнеш… заради мене.

— Но хайде, Нели, казвай кой е!

— Нали ще го обикнеш, татко?

— Мило мое дете, как мога да не обикна човека, когото обичаш ти?

Тогава Елинор му пошепна на ухото името на мистър Еърбин.

Ничие друго име не би могло да учуди и да зарадва повече мистър Хардинг. Ако бе търсил из цял свят зет по своя вкус, нямаше да намери по-добър от мистър Еърбин. Той беше свещеник; енорията му се намираше в съседство; принадлежеше към онзи кръг, към който бяха насочени всички лични симпатии и предпочитания на мистър Хардинг; беше близък приятел на доктор Грантли; освен това за самия него мистър Хардинг бе чул само хубави неща. И все пак изненадата му беше толкова голяма, че му попречи да даде незабавно израз на радостта си. Никога не бе мислил за мистър Еърбин като за възможен съпруг на своята дъщеря, изобщо не предполагаше, че двамата могат да изпитват чувства един към друг. Опасяваше се, че дъщеря му, която не можеше да понася нетърпимостта и високомерието на архидякона, е враждебно настроена към свещеници от рода на мистър Еърбин. Ако го бяха поканили да си избере зет, той сигурно би посочил мистър Еърбин, но ако му бяха предложили да отгатне кой би могъл да бъде избраникът на дъщеря му, никога не би се сетил за него.

— Мистър Еърбин ли? — извика той. — Не може да бъде!

— О, татко, за бога, не казвай нито дума против него! Ако ме обичаш, не говори нищо лошо по негов адрес. Ах, татко, това е вече решено и не бива да се отменя… ах, татко!