Антъни Тролъп - Барчестърски кули

След този разговор архидяконът побърза да се прибере в Плъмстед, за да се приготви за пътуването. Денят беше чудесен и той пристигна в Барчестър в открита двуколка. Докато се движеше по Хай Стрийт, на едно кръстовище видя мистър Слоуп. Ако не беше успял да спре навреме, щеше да го прегази. Двамата не бяха разговаряли от оня паметен ден в кабинета на епископа. И сега не си проговориха, но размениха красноречиви погледи, а изразът върху лицето на мистър Слоуп беше още по-нагъл, тържествуващ и предизвикателен от всякога. Ако не беше сигурен в обратното, доктор Грантли вероятно би останал с впечатлението, че неговият враг се е домогнал до деканския пост, съпругата и всички високи почести, към които се стремеше. Всъщност мистър Слоуп бе загубил абсолютно всичко, а и епископът току-що се бе отказал от неговите услуги.

На излизане от града архидяконът мина през така добре познатите му порти на Хайрамовото старопиталище. Там стоеше неугледна селска каруца, натоварена с неугледни мебели, а около нея се суетеше мисис Куивърфул — не в официалните си неделни дрехи, не много спретната, с доста оръфано боне и шал, с една дума — твърде далеч от представата за очарователно женско изящество. Тя беше погълната от преместването в новия дом и бе току-що изтичала да посрещне каруцата, без да очаква, че някой би могъл да стане свидетел на пристигането на семейното й имущество. Архидяконът се бе появил съвсем изневиделица.

Мисис Куивърфул се познаваше много бегло с доктор Грантли и неговото семейство. Архидяконът, разбира се, познаваше всички свои подчинени свещеници, а и почти всички свещеници в епархията, както до голяма степен и техните семейства. Често му се бе налагало да разговаря по работа с мистър Куивърфул, но почти не се бе срещал с жена му. Този път обаче настроението му беше повече от добро и не му се искаше да отмине, все едно че не я е забелязал. Куивърфулови, всички до един, не очакваха нищо хубаво от доктор Грантли: те знаеха колко горещо е неговото желание мистър Хардинг да се върне в стария си дом при старопиталището и не бяха научили, че е поканен да заеме резиденцията на декана. Затова мисис Куивърфул бе доста учудена и зарадвана от любезния тон, с който се обърна към нея архидяконът.

— Как сте, мисис Куивърфул, как сте? — каза той, като протегна от двуколката лявата си ръка. — Много се радвам, че ви намирам заета с една толкова полезна и приятна работа. Много се радвам.

Мисис Куивърфул му поблагодари, стисна протегнатата й ръка и му хвърли подозрителен поглед — не беше сигурна дали в неговите любезни поздравления не се съдържа ирония.

— Предайте, моля, на мистър Куивърфул от мое име — продължи архидяконът, — че съм много доволен от неговото назначение. Мястото е хубаво, мисис Куивърфул, а също и къщата, и аз се радвам много, че сте се настанили тук. Довиждане, довиждане.

И той потегли, като остави мисис Куивърфул да се радва и чуди на неговата неочаквана доброжелателност. Общо взето, нещата се развиваха добре за архидякона и той можеше да си позволи да бъде снизходителен към нея. Седнал в двуколката си, доктор Грантли гледаше с усмивка на света и бе склонен да прости греховете на всички барчестърски обитатели, с изключение на мисис Прауди и мистър Слоуп. Ако се бе срещнал с епископа, дори и него бе готов да погали добродушно по главата.

Доктор Грантли реши на минаване да се отбие в енорията Св. Юълд. Това означаваше отклонение от три мили, но той чувствуваше, че не може да замине с леко сърце за Лондон, преди да е поднесъл приятелските си поздравления на мистър Еърбин. Не го завари у дома, но не се съмняваше, че ще го срещне по пътя между двете къщи. И наистина, на половината път до вкъщи след един остър завой той се натъкна на мистър Еърбин, който яздеше в обратна посока.

— Охо-о-о-о! — високо, радостно и с особено разположение възкликна архидяконът. — Охо-о-о-о! И така, няма защо да се страхуваме вече от мистър Слоуп!

— Мисис Грантли ми каза, че мистър Хардинг е получил предложение да стане декан.

— Мистър Слоуп е загубил, както чувам, не само мястото на декан — отбеляза архидяконът с шеговита усмивка. — Хайде, хайде, Еърбин, как можахте да запазите така добре тайната си? Но сега вече знам всичко.

— Не съм имал никаква тайна, господин архидякон — отвърна мистър Еърбин с лека усмивка. — Нито за един ден. Едва вчера узнах какво щастие ме очаква и тази сутрин отидох в Плъмстед да поискам вашето одобрение. От думите на мисис Грантли се осмелявам да се надявам, че ще го получа.