Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Не тази ли? Значи, е замесена друга някоя жена? Защо мълчите, ако знаете нещо? Не мога да понасям този вид загадки и тайни.

— Това няма да остане тайна за вас, архидяконе, въпреки че засега не бива да му се дава по-широка гласност.

— И така?

— Обещайте, че няма да кажете на никого. Освен, разбира се, на Сюзан.

— Глупости! — извика архидяконът, който започваше вече да губи търпение. — Не е възможно да знаете някаква тайна за мистър Еърбин!

— Освен една — той и Елинор са сгодени.

Лицето на архидякона говореше повече от ясно, че той не вярва нито дума от всичко това.

— Мистър Еърбин! Невъзможно!

— Във всеки случай точно това ми каза Елинор преди малко.

— Невъзможно! — повтори архидяконът.

— Е, аз не го намирам за невъзможно. Бях наистина изненадан, но от това не следва, че е невъзможно.

— Сигурно се е заблудила.

Мистър Хардинг го увери, че няма никаква грешка, че мистър Еърбин (както ще научи, когато се върне в къщи) е бил вече в Плъмстед, за да съобщи новината, за която знае и мис Торн, и че, с една дума, годежът е напълно действителен.

— Боже господи! — можа само да каже архидяконът, крачейки из гостната на Елинор. — Боже господи! Боже господи!

Тези възклицания бяха сигурен признак, че той най-после е повярвал — поне до такова заключение стигна мистър Хардинг, и то с пълно право. Първото от тях очевидно изразяваше известно неудоволствие от научената новина, второто показваше просто учудване, а в тона на третото мистър Хардинг долови, както му се стори, определено задоволство.

Точно такива наистина бяха преживяванията на архидякона. Той не можеше да не изпита неудоволствие, като разбра колко погрешни са били всичките му предположения. Ако бе му хрумнала щастливата мисъл сам да предложи този брак, когато за първи път посрещна мистър Еърбин в Плъмстед, славата му на мъдър и проницателен човек би получила такова потвърждение, че щеше да се изравни едва ли не с тази на Соломон. И защо не се бе сетил за това? Нима не можеше да предвиди, че като стане енорийски свещеник, мистър Еърбин ще поиска да се ожени? Той бе предвидил, че Елинор иска да се омъжи, но как не можа да съобрази, че мистър Еърбин има много по-големи шансове да й хареса, отколкото мистър Слоуп? Архидяконът разбра, че е бил на погрешен път, и не можа естествено да превъзмогне веднага своето смущение.

Голяма беше и изненадата му. Колко хитро се бяха държали пред него тези гълъбчета! Как само го бяха измамили! Той бе чел поучения на Елинор заради въображаемото й увлечение по мистър Слоуп, докато в същото това време тя е била влюбена в неговото собствено протеже мистър Еърбин, и бе доверил на същия този мистър Еърбин опасенията си от брачните планове на мистър Слоуп. Не е ли съвсем естествено, че архидяконът беше изненадан!

Но имаше и много сериозни причини да бъде доволен. Този брак сам по себе си можеше да разреши всичките му затруднения. На първо място, увереността, че мистър Слоуп няма никога да стане негов роднина, беше вече немалко облекчение. Второ, мистър Еърбин беше по-подходящ от всеки друг за ролята на един толкова близък родственик. Но най-голяма радост изпитваше при мисълта, че този брак е жесток удар за мистър Слоуп. Така той оставаше без желаната от него съпруга, вече се носеха слухове, че е много вероятно да загуби мястото си в двореца, а ако мистър Хардинг не беше толкова упорит, и най-голямата опасност щеше да бъде избягната. В такъв случай можеше да се очаква, че мистър Слоуп ще признае поражението си и ще се махне завинаги от Барчестър. Тогава архидяконът ще може най-после отново да диша с пълни гърди.

— Виж ти, виж ти! — каза той. — Боже господи! Боже господи!

Тонът на петото възклицание окончателно убеди мистър Хардинг, че архидяконът е наистина доволен.

И тогава бавно, постепенно и тактично мистър Хардинг изложи своя нов план. Защо мистър Еърбин да не стане декан?

Бавно, постепенно и не без колебания доктор Грантли започна да възприема гледната точка на своя тъст. Колкото и да ценеше мистър Еърбин, колкото и искрено да се възхищаваше от богословските дарби на този джентълмен, той не би одобрил една стъпка, която би лишила тъста му от заслуженото повишение, ако съществуваше и най-малката надежда да го склони да приеме това повишение. Но архидяконът бе имал вече случай да се убеди в упоритостта, с която мистър Хардинг беше способен да се придържа към своето собствено становище въпреки съветите на всичките си приятели. Той разбираше достатъчно добре, че нищо не би могло да склони този кротък, отстъпчив човек да заеме предлагания му висок пост, ако счита, че не бива да го заема. Имайки предвид всичко това, и той си зададе въпроса: „Защо наистина мистър Еърбин да не стане декан на Барчестърската катедрала?“ Накрая двамата се споразумяха да заминат за Лондон с първия утрешен влак, като по пътя се отбият за малко в Оксфорд. Предполагаха, че съветът на доктор Гуин би могъл да им бъде полезен.