Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Мистър Слоуп — започна епископът със сериозен, тържествен глас, — тежко ми е да изказвам порицание на когото и да било. Много ми е тежко да изказвам порицание на един свещеник и особено на един свещеник във вашето положение.

— Защо, в какво съм се провинил, милорд? — дръзко запита мистър Слоуп.

— В какво сте се провинили ли, мистър Слоуп? — възкликна мисис Прауди, като стана права и размаха пред грешника своя всяващ ужас показалец. — Осмелявате се да питате епископа в какво сте се провинили? Нима вашата съвест…

— Мисис Прауди, разберете, моля ви, веднъж завинаги, че нямам намерение да разговарям с вас.

— Не, сър, принуден сте да разговаряте! Нямате друг изход! Как разговаряхте толкова много с онази синьора Нерони? Защо вие, един свещеник, паднахте толкова ниско, че да прекарвате часове наред в обществото на такава жена — омъжена жена, с която едно духовно лице в никакъв случай не би трябвало да поддържа приятелство!

— Няма да отречете, че се запознах с нея във вашата гостна — веднага отвърна на удара с удар мистър Слоуп.

— Където се държахте безсрамно — заяви мисис Прауди. — Просто безсрамно! Не биваше да ви търпя нито ден в къщата си след всичко, на което станах свидетелка тогава. Трябваше да настоя да бъдете незабавно отстранен.

— За мен е нещо ново, мисис Прауди, че вие имате някакво право да решавате дали да остана, или да не остана тук.

— Как! — викна мисис Прауди. — Да нямам правото да решавам кого да допускам и кого не в собствената си гостна? Да нямам задължението да предпазя слугите и подчинените си от пагубното влияние на порока? Да не мога да спася собствените си дъщери от допира с калта? Ще ви покажа, мистър Слоуп, дали имам, или нямам такова право! Бъдете така любезен да проумеете, че не сте вече на служба при епископа и че тъй като стаята ви ще бъде незабавно необходима за новия капелан, аз ви моля да си потърсите друга квартира колкото може по-бързо!

— Милорд! — обърна се мистър Слоуп към епископа и загърби напълно жена му. — Много ви моля, позволете ми да чуя от собствените ви уста какво е вашето решение по този въпрос.

— Разбира се, мистър Слоуп, разбира се — отвърна епископът. — Вашата молба е напълно законна. И така, моето решение е да си потърсите друго място. Струва ми се, че не сте много подходящ за длъжността, която заемахте напоследък.

— И какви грешки съм допуснал, милорд?

— Тази синьора Нерони е първата ви грешка — каза мисис Прауди. — При това чудовищна. Чудовищна и срамна. Позор, мистър Слоуп, позор! Един божи служител!

— Милорд, бих желал да зная за какво провинение ме гонят от дома на ваше преосвещенство!

— Нали чухте какво каза мисис Прауди — отвърна епископът.

— Когато направя публично достояние историята на моето уволнение, милорд — а съм принуден да сторя това, за да не бъде опетнена моята репутация, — на вас едва ли ще ви бъде приятно, ако се наложи да спомена, че сте ме отстранили по настояване на вашата съпруга, която не е одобрила познанството ми с друга дама, дъщеря на един от пребендариите при катедралата!

— Можете да направите публично достояние каквото си искате, сър — каза мисис Прауди. — Но едва ли в безумието си ще стигнете дотам, че да разгласите барчестърските си похождения! Мислите ли, че не знам как сте коленичили в краката на тази твар — ако тя изобщо има крака! — и как сте се лигавили над ръката й? Съветвам ви добре да внимавате какво правите и какво говорите, мистър Слоуп. Някои свещеници са загубвали сана си за къде по-малки провинения.

— Милорд, ако това продължава, ще бъде принуден да дам под съд тази жена, имам предвид мисис Прауди, за клевета.

— Струва ми се, мистър Слоуп, че най-добре е сега да се оттеглите — каза епископът. — Ще ви изпратя чек за сумата, която евентуално ви дължа. Но при сегашните обстоятелства най-добре за всички ни ще бъде да напуснете в най-скоро време двореца. Ще ви платя билета до Лондон и едноседмичния ви престои в Барчестър, считано от днешна дата.

— Ако все пак пожелаете да останете в епархията — добави мисис Прауди — и дадете тържествено обещание да не се срещате повече с тази жена, както и да бъдете по-предпазлив в бъдещото си поведение, епископът ще каже две думи за вас на мистър Куивърфул, който има нужда от младши свещеник за Пудингдейл. Къщата там е напълно достатъчна, доколкото ми е известно, за вашите нужди, а и ще получавате годишно възнаграждение от петдесет фунта.

— Нека Всевишният ви прости, госпожо, за начина, по който се отнесохте с мен — каза мистър Слоуп с най-неземен поглед. — Но не забравяйте, госпожо, че и вие бихте могли да се препънете. — И той й отправи един съвсем земен поглед. — А колкото до епископа, искрено го съжалявам! — И с тези думи мистър Слоуп излезе от стаята.