Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Но ние не можем да съобщим за състоялото се обяснение със същата привързаност. Вече разказахме — може би доста скучно и обстоятелствено — как Елинор се справи с двамата си предишни поклонници в Улаторн, затова сега трябва да разкажем също така подробно, макар и по възможност не толкова скучно, какво се случи между нея и мистър Еърбин.

Не може да се отрече, че когато прие поканата на мис Торн, Елинор не беше забравила, че Улаторн се намира в енорията Св. Юълд. След разговора си със синьората тя мислеше почти непрекъснато за мистър Еърбин и за дадените й съвети. Не можеше — пък и не се опитваше — да убеди себе си, че не са й казали истината. Колкото повече мислеше, толкова повече стигаше до извода, че мистър Еърбин не е безразличен към нея, а когато отиде по-далеч и се запита дали и тя изпитва подобни чувства към него, отговорът не можеше да не бъде положителен. Ако й бе съдено да стане негова спътница в радост и в горест, към чие приятелство трябваше да се стреми, ако не към приятелството на мис Торн? Тази покана бе сякаш предопределена от съдбата и когато научи, че очакват мистър Еърбин да пристигне в Улаторн на следващия ден, на нея й се стори, че целият свят се е наговорил да й помага. Но нима тя не заслужаваше това? Нима в случая с мистър Слоуп целият свят не бе заговорничил против нея?

Но в Улаторн тя не можа да се почувствува свободно като у дома си. Когато след вечерята мис Торн започна да хвали големите достойнства на мистър Еърбин и намекна, че разпространените зловредни слухове по негов адрес са лишени от всякакво основание, мисис Болд не знаеше какво да отговори. А когато мис Торн отиде още по-далеч и заяви, че домът на свещеника в тяхната енория е най-красивият в цялото графство, мисис Болд си спомни за бъдещото преустройство на столовата, предприето заради бъдещата жрица, и продължи да мълчи, макар ушите й да пламнаха при мисълта, че цял свят знае за нейните чувства към мистър Еърбин. Но какво значение имаше всичко това, ако само можеха да се срещнат и да си кажат онова, което всеки от тях копнееше да сподели с другия?

И тази среща наистина се състоя. Мистър Еърбин пристигна рано през деня и завари двете дами заети с ръкоделието си в гостната. Ако мис Торн знаеше цялата истина, тя би се изпарила веднага от стаята, но възрастната дама не се досещаше какво благодеяние би им оказала с излизането си и остана на сладки приказки с тях, докато настъпи време за обед. Мистър Еърбин не беше способен да говори за друго, освен за красотата на синьора Нерони и насочваше всеки разговор към семейство Станъп. Това беше много тягостно за Елинор и не особено приятно за мис Торн. И все пак подобно неприкрито възхищение беше сигурно доказателство за неговата невинност.

След това те обядваха и мистър Еърбин отиде да изпълни някои свои енорийски задължения, а Елинор и мис Торн решиха да се поразходят.

— Мислите ли, че синьора Нерони е наистина толкова очарователна, колкото твърдят всички? — попита Елинор, когато бяха тръгнали да се прибират.

— Тя е много красива, действително много красива — отвърна мис Торн, — но не мисля, че някой я намира за очарователна. Тя е жена, която привлича към себе си погледите на всички мъже, но много малко биха поискали да я въведат в дома си, дори ако беше свободна и здрава.

Тези думи бяха донякъде утешителни за Елинор. Когато се прибраха в къщи, тя остана в гостната сама, а на свечеряване при нея влезе мистър Еърбин.

Отиваше си един великолепен ден в началото на октомври. Елинор бе седнала до прозореца и четеше роман, използувайки последната дневна светлина. В камината гореше огън, но още не бяха настъпили такива студове, които да го направят привлекателен. От мястото си Елинор можеше да наблюдава залеза, затова не беше много съсредоточена върху книгата.

При своето влизане мистър Еърбин застана според обичая си с гръб към камината и произнесе няколко банални фрази за хубавото време, докато събираше мъжество, за да започне по-съдържателен разговор. Едва ли може да се твърди, че в тази минута той беше вече решил да направи предложение на Елинор. Мъжете, доколкото ни е известно, рядко взимат подобни предварителни решения. Наистина мистър Слоуп и мистър Станъп бяха постъпили точно по обратния начин, но обикновено джентълмените правят предложение, без предварително да са взели твърдо решение за това. Така стояха нещата и с мистър Еърбин.

— Залезът е великолепен — отвърна Елинор, която се стараеше да поддържа разговора на избраната от него непоносимо банална тема.