Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Слуховете за мистър Еърбин, които донесоха такова огорчение на мисис Грантли, не закъсняха да стигнат и до ушите на мис Торн. Тя също беше много огорчена, че свещеникът на нейната енория е обвинен в преклонение пред една чуждоземна богиня. Тя също считаше, че енорийските викарии трябва да бъдат непременно женени, и с присъщата си добронамерена енергичност веднага напрегна ума си да намери подходяща партия за мистър Еърбин. Според мисис Грантли най-доброто средство за разрешаването на този проблем беше едно нравоучително слово от страна на архидякона. Мис Торн предполагаше, че една млада жена със зестра ще свърши по-добра работа. Като прегледа списъка на неомъжените си приятелки, които не биха имали нищо против да се омъжат и биха били достойни да станат съпруги на провинциален свещеник, тя не можа да намери по-подходяща кандидатка от мисис Болд и без да губи време, тръгна за Барчестър в деня на голямото изпитание на мистър Слоуп (в същия този ден, в който брат й бе имал удоволствието да се срещне с последната от Нероновците), като покани мисис Болд да им погостува в Улаторн заедно със сина си и дойката.

Мис Торн отправи покана за един-два месеца, като разчиташе, че ще успее да продължи този срок до края на зимата и по този начин ще даде възможност на мистър Еърбин да се запознае по-отблизо с отредената му бъдеща съпруга. „Ще поканим и мистър Еърбин — каза си тя — и до пролетта те двамата ще се опознаят както трябва, а след година — година и половина, ако всичко върви добре, мисис Болд ще се премести да живее в нашата енория.“ И добрата старица си отправи заслужена похвала за своето умение да сватосва.

Елинор бе малко изненадана, но в края на краищата обеща да отиде в Улаторн поне за една-две седмици и тръгна за там един ден преди посещението на баща й в Плъмстед.

Мис Торн не искаше да поставя още първата вечер мисис Болд в неудобно положение, като й наложи компанията на нейния бъдещ съпруг, и реши да й предостави няколко часа на разположение, за да свикне с обстановката. На следващата сутрин обаче мистър Еърбин беше вече там. „А сега — каза си мис Торн — трябва да се постарая те двамата да не останат незабелязани един за друг.“ В същия този ден, след вечеря, Елинор с престорено спокойствие, което не успяваше да запази, със сълзи, които не успяваше да сдържи, с вълнение, което не успяваше да потисне, и с радост, която не успяваше да скрие, съобщи на мис Торн, че се е сгодила с мистър Еърбин и затова трябва колкото може по-бързо да се завърне в Барчестър.

Да кажем просто, че мис Торн бе много доволна от успеха на своя план, би означавало да дадем една съвсем слаба представа за вълнуващите я чувства. На моите читатели сигурно се е присънвало някога, че им предстои да направят някакъв непоносимо дълъг преход, да кажем, двадесет или тридесет мили, или да се справят с някаква много трудоемка и тежка задача, но едва хванали се за работа, изведнъж са откривали някакъв начин да свършат всичко само за пет минути, и то без каквито и да било усилия. Мис Торн преживя нещо подобно наяве. Моите читатели вероятно са общували с малки деца и сигурно се е случвало да им обещаят по някакъв повод нещо много приятно, но не веднага, а след няколко месеца. Малките нетърпеливци обаче не искат да чакат и шумно настояват обещаното да им бъде дадено веднага, още преди да са си легнали. На мис Торн й се стори, че нейните деца проявяват същото неблагоразумие. Тя приличаше на неопитен артилерист, който не е пресметнал правилно дължината на фитила. Барутът бе избухнал твърде рано и горката мис Торн се почувствува като разкъсана на парчета от своя собствен снаряд.

Навремето си мис Торн също бе имала поклонници, но това бяха старомодни джентълмени, в чието държане липсваше всякаква следа от привързаност. Макар че бе останала стара мома, сърцето й невинаги е било непреклонно, но то никога не се бе предавало още при първата атака. Тя имаше намерението да събере един учен свещеник на средна възраст с една почтена вдовица, която навярно би могла да бъде склонена на повторен брак, а се оказа, че е хвърлила искра в буре с барут. Всъщност всичко стана както трябва, но мис Торн беше малко объркана от главоломната бързина на постигнатия успех и може би до известна степен раздразнена от прекалената благосклонност на мисис Болд към нейния ухажор.

Тя обаче не каза нищо по този въпрос и приписа всичко на изменилите се нрави на новото време. Техните майки и баби са били може би по-малко прибързани, но всички признаваха, че днес работите се развиват иначе. Изглежда, мислеше си мис Торн, сега и два часа са достатъчни за онова, за което тя в своето невежество е предвиждала дванадесет месеца.