Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Да, и видях също, че „Юпитер“ направи всичко възможно, за да бъде назначен мистър Слоуп. Може би и вие това искате?

Мистър Хардинг не отговори нищо, макар че този упрек го засегна дълбоко. Но той не беше дошъл в Плъмстед, за да продължи със зет си спора за мистър Слоуп, затова премълча.

— Зная, че не бих могъл да ви обясня какво чувствувам — каза той. — Създадени сме толкова различни. Много ми се иска да притежавам вашия дух, енергия и воля за победа, но ги нямам. С всеки изминал ден се засилва копнежът ми за мир и покой.

— А къде другаде на земята може да се постигне такъв мир и покой, какъвто цари в резиденцията на един декан? — попита архидяконът.

— Хората ще кажат, че съм твърде стар за това.

— Боже мой! Хората! Кои хора? Какво ви интересуват те?

— Но аз и сам намирам, че съм прекалено стар, за да сменям работата си.

— Мили татко — каза мисис Грантли, — хора, десет години по-стари от теб, всекидневно заемат нови длъжности.

— Мила моя — отвърна той, — не ми е възможно да ти обясня какво изпитвам, нито мисля, че е кой знае каква заслуга да се откажа от това назначение. Всъщност нямам достатъчно силен характер, за да се опълча срещу духа на времето. Всички подчертават, че трябва да се дава път на младите, и аз нямам смелостта да се противопоставя на това изискване. Ако след назначението ми „Юпитер“ започне да публикува статия след статия, в които да изтъква моята негодност, сигурно ще полудея. Ти би казала, че трябва да се примирявам с тези неща. Да, мила, съгласен съм, че трябва. Но аз си давам сметка за своята слабост и зная, че няма да издържа. А и право да ти кажа, нямам абсолютно никаква представа в какво се състоят задълженията на един декан.

— Пфу! — възкликна доктор Грантли.

— Не ми се сърдете, архидяконе! Да не се караме за това, Сюзан. Ако знаехте само колко тежко ми е да ви причиня разочарование, нямаше да ми се сърдите.

Това беше ужасен удар за доктор Грантли. Назначението на мистър Хардинг на този пост беше най-благоприятното възможно решение за него. Макар и да не гледаше отвисоко на тъста си, откакто той бе станал беден, архидяконът предпочиташе близките му хора да не са принудени да изпитват лишения. Много по-приятно щеше да му бъде да види мистър Хардинг декан на Барчестърската катедрала, отколкото енорийски свещеник на „Св. Кътбърт“ и прецентор. А и поражението, което би претърпял архинеприятелят на всичко почтено в Барчестър, този новоизлюпен клерикален парвеню от Ниската църква, само по себе си би струвало едва ли не повече от сана на декана. Мисълта, че този неочакван дар на съдбата можеше да отиде напразно заради абсурдните капризи и болезнените халюцинации на мистър Хардинг, беше просто ужасна. Да видиш чашата поднесена до самите ти устни и да не отпиеш от нея — това беше повече, отколкото доктор Грантли можеше да понесе.

А по всичко изглеждаше, че ще му се наложи да го понесе. Напразни оставаха заплахите и увещанията му. Наистина мистър Хардинг не твърдеше категорично, че ще се откаже от предлаганата му чест, но и с нищо не показваше, че е готов да я приеме. Те продължаваха да настояват, а той продължаваше да твърди, че е напълно неспособен да поеме нови задължения. Напразно архидяконът даваше да се разбере — не можеше все пак да каже това направо, — че няма да има никакви нови задължения. Напразно намекваше, че във всички по-трудни случаи той, архидяконът, е готов и способен да ръководи слабохарактерния декан. Изглежда, мистър Хардинг си беше втълпил глупавата идея, че това назначение не само е свързано с нови задължения, но и че никой няма правото да го приеме, ако не е твърдо решен да ги изпълнява съвестно.

В края на краищата се разбраха, че мистър Хардинг ще потвърди незабавно получаването на писмото, изпратено от частния секретар на министър-председателя, и ще помоли за отсрочка от два дни, през които да обмисли отговора си. А в течение на тези два дни те отново щяха да обсъдят всичко.

Архидяконът обеща да откара на следващата сутрин мистър Хардинг обратно в Барчестър.

Когато мистър Хардинг се завърна в Барчестър, придружен от архидякона, както беше уговорено, там го очакваха други изненадващи новини. По време на пътуването той бе подложен на нестихващ огън от необорими аргументи, имащи за цел да докажат, че негов свещен дълг е да не пречи на бащински грижовното правителство, след като то е решило да го направи декан; ето защо, когато се озова най-после пред вратата на дома си, мистър Хардинг се почувствува напълно объркан. Той просто не знаеше какво да прави, а недоумението му само нарасна, когато намери една бележка от по-малката си дъщеря, която най-настойчиво го молеше да отиде веднага при нея. Но тук ние отново ще трябва да се върнем малко назад.