Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Те…

— Какво те? — каза архидяконът.

— Те ми предложиха аз да стана декан — едва промълви от смущение мистър Хардинг.

— Боже господи! — извика архидяконът и се строполи в едно кресло.

— Мое мило, мило татенце! — възкликна мисис Грантли и прегърна баща си.

— Затова реших да дойда веднага и да се посъветвам с вас — каза мистър Хардинг.

— Да се съветвате ли? — извика архидяконът. — Но, драги ми Хардинг, аз ви поздравявам от все сърце — да, от все сърце! Никога не съм чувал по-приятна новина!

Той хвана тъста си за двете ръце и ги разтресе така, сякаш искаше да ги откъсне, след което започна да обикаля из стаята, като въодушевено размахваше над главата си един брой на „Юпитер“.

— Но… — започна мистър Хардинг.

— Никакво „но“! — прекъсна го архидяконът. — Никога през живота си не съм бил толкова щастлив! Това беше най-умното, което можеха да направят. Честно слово, никога вече няма да кажа лоша дума за лорд В, дори да живея още сто години!

— Това е работа на доктор Гуин, можеш да бъдеш сигурен — каза мисис Грантли, на която ректорът много се харесваше (той беше женен човек и имаше голямо семейство).

— Нищо чудно — съгласи се архидяконът.

— О, татко, толкова се радвам! — каза мисис Грантли, като стана и целуна баща си.

— Но, мила моя… — опита се да възрази нещо мистър Хардинг. Ала всичките му опити оставаха напразни — никой не искаше да го слуша.

— Е, господин декан — ликуваше архидяконът, — градината на вашата резиденция ще ви бъде достатъчна утеха за загубата на брястовете край старопиталището. Бедният мистър Куивърфул! Сега вече мога да му простя големия успех.

— Да, разбира се — каза мисис Грантли. — Горката жена! С четиринайсет деца на ръцете! Наистина много се радвам за тях.

— И аз също — каза мистър Хардинг.

— Бих дал двайсет фунта, за да видя лицето на мистър Слоуп, когато научи тази новина. — Мисълта за неуспеха на мистър Слоуп доставяше особено удоволствие на архидякона.

Най-после мистър Хардинг получи възможност да отиде да си измие ръцете, без да е успял да каже почти нищо от онова, заради което бе дошъл в Плъмстед. По време на вечерята също не можеше да говори поради присъствието на прислугата. Но радостта на доктор Грантли беше толкова спонтанна, че той не бе в състояние да се сдържи и няколко пъти нарече тъста си „господин декан“ пред слугите, затова в кухнята скоро започнаха да обсъждат назначението на мистър Хардинг, изместил бъдещия съпруг на своята дъщеря, като изразяваха най-различни мнения по този въпрос. Готвачката и икономът, хора в напреднала възраст, смятаха, че това е напълно в реда на нещата, но камериерката и лакеят, които бяха по-млади, твърдяха, че мистър Слоуп е станал жертва на груба несправедливост.

— Той наистина не е цвете — каза лакеят — и съвсем не заради него мисля така. Но винаги съм се възхищавал от сестрата на господарката, която напълно заслужава да бъде съпруга на декан.

Такива мнения се изказваха на долния етаж, а горе бушуваше разгорещен спор. Веднага след като покривката бе прибрана и виното поставено на масата, мистър Хардинг побърза да се възползува от удобния случай и каза с дълбоко развълнуван глас:

— Всичко това е много любезно от страна на лорд В, наистина много любезно и аз съм най-дълбоко трогнат от неговия жест. Признавам, че се чувствувам поласкан от предложението му…

— Много естествено! — каза архидяконът.

— Но все пак се страхувам, че няма да мога да го приема.

Архидяконът едва не изпусна каната от ръцете си и направи такова рязко движение, че жена му подскочи от стола. Да не приеме деканския пост! Ако това станеше, нямаше да има никакво съмнение, че тъстът му е побъркан. Нима един редови енорийски свещеник с годишен доход двеста фунта би могъл да отхвърли високия сан, хиляда и двеста фунта годишно и една от най-примамливите длъжности, които му предлага професията!

— Какво! — каза архидяконът, като се задъхваше, вперил поглед в госта си, сякаш всеки момент щеше да получи удар от вълнение. Какво!?

— Мисля, че не съм годен да поемам нови задължения — настояваше мистър Хардинг.

— Нови задължения ли? Какви нови задължения? — попита архидяконът с несъзнателна ирония.

— О, татко — каза мисис Грантли, — няма нищо по-лесно от задълженията на един декан. Та ти си много по-жизнен, отколкото беше доктор Трефойл.

— Той ще има два пъти по-малко работа, отколкото сега — заяви доктор Грантли.

— Видяхте ли какво писа тези дни „Юпитер“ за младите хора?