Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Докато Барчестър беше в такъв кипеж, в Плъмстед цареше униние. Нашият приятел архидяконът имаше много причини да се чувствува угнетен. Той беше много разочарован от резултатите на дипломатическата мисия на доктор Гуин в двореца и дори не се посвени да каже на жена си, че ако бе отишъл сам, щеше да постигне много повече. Жена му не се съгласи с него, но това не оправяше нещата.

Назначението на мистър Куивърфул в старопиталището беше вече fait accompli и мистър Хардинг се бе напълно примирил с това положение. Нищо не можеше да го застави да се опълчи срещу епископа, като потърси подкрепа от общественото мнение, и ректорът на Лазаровия колеж категорично одобри това негово решение.

— Не зная какво става с ректора — отново и отново повтаряше архидяконът. — По-рано той беше винаги готов да брани своите.

— Драги ми архидяконе — отговаряше мисис Грантли, — каква полза от тези борби? Аз лично мисля, че ректорът е прав.

Обаче ректорът бе предприел някои стъпки, за които и архидяконът, и неговата съпруга не знаеха нищо.

Друга причина за голямото огорчение на доктор Грантли бяха успехите на мистър Слоуп, както и непристойното поведение на мисис Болд. Нима животът би имал смисъл за архидякона, ако мистър Слоуп станеше декан на Барчестърската катедрала и се оженеше за сестрата на неговата съпруга? Той говореше непрекъснато за това и едва не се разболя от мъка. Мисис Грантли започна да си мисли дали не би било по-добре този брак да се е вече състоял, за да престанат да й досаждат с тези вечни разговори за него.

Имаше още нещо, което измъчваше архидякон Грантли не по-малко от посочените вече обстоятелства. Този образцов свещеник, когото той бе настанил в Св. Юълд, този приятел от колежа, с когото се бе тъй много хвалил, този богословски рицар, чието копие трябваше да повали мистър Слоуп в прахта, тази достойна опора на църквата — такава, каквато тя трябваше да бъде, — този достопочтен представител на най-добрия оксфордски дух се държеше (така поне твърдеше жена му) по съвсем неподобаващ начин!

През последната седмица обитателите на Плъмстед не бяха виждали мистър Еърбин, затова пък за нещастие чуха немалко неща за него. Веднага щом остана насаме с мъжа си след връщането им от Улаторн, мисис Грантли осъди много рязко поведението на мистър Еърбин през този ден. По нейните думи той изглеждал, постъпвал и разговарял съвсем не така, както подобава на един почтен енорийски свещеник. Отначало архидяконът само се засмя и я увери, че няма защо да се тревожи и че на мистър Еърбин може да се разчита. Но постепенно започна да се убеждава, че жена му се е оказала по-наблюдателна от него. И други хора започнаха да споменават името на синьората наред с това на мистър Еърбин. Дребничкият мършав пребендарий, който живееше недалеч от дома на семейство Станъп, му даде най-подробен отчет колко често мистър Еърбин е посещавал този дом и колко дълго е оставал там при всяко свое посещение. Веднъж той попита за мистър Еърбин в катедралната библиотека и един услужлив младши каноник му предложи да се отбие у доктор Станъп и да види дали не е там. Стига да изсвири веднъж първата нота със своята тръба, мълвата твърде скоро проглушава всички уши. Беше повече от ясно, че мистър Еърбин е запленен от чаровете на италианката и че авторитетът на архидякона ще претърпи тежък удар, ако тази главня не бъде извадена навреме от огъня. Освен това, нека бъдем справедливи към архидякона, той беше искрено привързан към мистър Еърбин и изпитваше дълбоко огорчение от неговото падение.

На другия ден след заминаването на мистър Слоуп за Лондон двамата съпрузи бяха седнали преди вечеря в гостната и обсъждаха всички тези печални събития. Мисис Грантли се възползува от случая, за да изложи своето мнение без заобикалки. Тя имаше твърдо установени възгледи по отношение на енорийските свещеници и реши, че сега е времето да ги изкаже.

— Ако ме беше послушал, архидяконе, никога нямаше да дадеш енорията Свети Юълд на един ерген.

— Но, мила, нима всички неженени свещеници непременно се компрометират?

— Не виждам с какво свещениците са по-добри от останалите мъже — отвърна мисис Грантли. — Наистина с младшите свещеници работата е много по-проста. Те са ти винаги пред очите и можеш лесно да се отървеш от тях, ако не дават надежди, че ще се поправят.

— Но мистър Еърбин беше член на факултета и нямаше право да се жени.

— Тогава аз бих намерила някого, който има такова право.