Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Такива са последните новини за Хайрамовото старопиталище. Но след като заговорихме за Барчестър, ще се осмелим да изкажем най-смирено мнението си по още един въпрос, свързан с църковната политика на този древен град. Деканът на катедралата, доктор Трефойл, се помина вчера. Кратък некролог, в който се съобщават сведения за обстоятелствата около смъртта му, неговата възраст и длъжностите, които е заемал през различните периоди, е поместен в друга колона на настоящия брой. Известен ни е само един негов недостатък — възрастта му, а тъй като ние всички се надяваме да се провиним някой ден в същото престъпление, няма да го съдим много строго за него. Мир на праха му! Но ако преклонната възраст на един декан, който си отива от този свят, не може да предизвика никакви възражения, то ние съвсем не сме склонни да извиним подобен недостатък у един току-що назначен декан. Твърдо се надяваме, че времето, когато на шестдесетгодишните старци се гледаше като на най-подходящи кандидати за нови длъжности, е отминало безвъзвратно. Щом са нужни декани, то, значи, те са нужни за някаква задача. А тази задача ще бъде изпълнена във всички случаи по-добре от един човек на четиридесет, а не на шестдесет години. Щом плащаме на деканите, то, значи, им плащаме за извършването на някаква работа. А тази работа, каквато и да е тя, ще бъде извършена по-добре от един труженик в разцвета на силите си. Доктор Трефойл е доживял, както виждаме, до осемдесет години. У нас все още не се предвижда пенсионирането на престарели свещенослужители, затова ние не настояваме за оставката на онези декани, които са доживели до тази възраст. Но предпочитаме те да са колкото може по-малко. Ако сега бъде назначен някой старец на седемдесет години, ще си позволим да обърнем внимание на лорд В, че след една-две години той няма вече да бъде годен за нищо полезно — при условие, разбира се, че и сега го бива за нещо. Нека негово благородие ни разреши да му напомним, че не всички хора са вечно млади като него.

Научаваме, че във връзка с това назначение се споменава името на мистър Слоуп. Понастоящем мистър Слоуп е капелан на епископа. Трудно е да се направи по-добър избор. Той е талантлив, млад, енергичен и много добре познава работите на катедралата, освен това, по наше най-дълбоко убеждение, той е един истински благочестив свещенослужител. Известно ни е, че неговите заслуги в Барчестър се оценяват много високо. Той е красноречив проповедник и зрял богослов. Подобен избор може само да внуши на обществеността доверие към съществуващата система на църковни назначения и да я убеди, че отсега нататък църковните длъжности няма вече да бъдат приятни синекури за грохнали клерикални сибарити.“

Застанал прав до пюпитъра в барчестърската читалня, мистър Слоуп погълна с голямо задоволство тази статия. Коментариите във връзка със старопиталището му бяха вече почти безразлични. Той естествено беше доволен, че не бе успял да върне на този пост бащата на онази груба жена, която му бе нанесла такова жестоко лично оскърбление. Това му беше приятно, разбира се. Но длъжността бе дадена на протежето на мисис Прауди. А това вече му беше неприятно. Но сега неговият дух се рееше във висините, далеч от мисис Болд и мисис Прауди. Познаваше много добре тактическите похвати на „Юпитер“ и знаеше, че същността на статията се заключава в последния пасаж. А това почетно място бе отредено на него и то наистина беше повече от почетно. Изпитваше дълбока благодарност към своя приятел мистър Тауърс и с нетърпение очакваше деня, когато ще може да го нагости царски на обилната си трапеза в резиденцията на декана.

Обстоятелството, че доктор Трефойл се помина през есента, се оказа благоприятно за мистър Слоуп. Сътрудниците на „Юпитер“, тези доставчици на сутрешната ни духовна храна, от цял месец вече изпитваха големи затруднения да намерят достатъчно количество подходящи провизии. В Америка не предстояха избори за нов президент, нямаше спиращи дъха железопътни катастрофи нито в Джорджия, нито другаде. Чувствуваше се остра липса на ограбени банки и починалият декан, заедно с необходимостта да бъде посочен негов приемник, се оказа просто манна небесна. Ако доктор Трефойл беше умрял през юни, мистър Тауърс едва ли щеше да покаже такава добра осведоменост във връзка с благочестивостта на мистър Слоуп.

Тук ние ще оставим за известно време мистър Слоуп с неговия триумф, като споменем обаче, че чувствата, които изпитваше, не бяха много триумфални. Отказът на вдовицата или по-скоро начинът, по който тя даде израз на своя отказ, го измъчваше жестоко. Дни наред бузата му пламваше само при мисълта за случилото се. Не можеше да се сдържи да не я нарича с най-обидни имена и си говореше сам, докато се разхождаше по улиците на Барчестър. Дори когато се молеше, нямаше сили да й прости. Цялата му душа се бунтуваше срещу подобни опити и се изпълваше не с опрощение, а с удвоена отмъстителност: той започваше да размишлява върху тежестта на нанесеното му оскърбление и молитвените слова на устните му загубваха всякакъв смисъл.