Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Още от времето на своята младост мистър Слоуп вярваше непоколебимо в силата на пресата. След като завърши университета, той сам започна да пописва във вестниците и гледаше на тях като на върховни разпоредители по отношение на всички земни дела във Великобритания. Още не беше достигнал онази възраст, която рано или късно настъпва за всички ни и разсейва златните илюзии на младостта. Възхищаваше се от мисълта, че властта ще бъде изтръгната от ръцете на големците и ще се окаже по-достъпна за самия него. Шестдесет хиляди широкоформатни листа хартия, достигащи ежедневно до неговите грамотни съграждани, представляваха според него по-сериозно съсредоточаване на върховна власт, отколкото един трон в Уиндзор 130, един кабинет на Даунинг Стрийт 131или дори едно събрание в Уестминстър 132. И ние не бихме осъдили мистър Слоуп за това негово мнение, тъй като то беше толкова широко разпространено, че не бива да се отнасяме към него с неуважение.

Том Тауърс направи всичко каквото беше обещал, ако не и повече. На следващата сутрин „Юпитер“, провъзгласявайки мнението на обществеността посредством шестдесет хиляди гръмогласни рупора, обяви на света, че мистър Слоуп е най-подходящият кандидат за овакантеното място. Само тридесет минути след пристигането на сутрешния влак от Лондон мистър Слоуп седеше вече в барчестърската читалня и с голямо удоволствие поглъщаше следните редове:

„Изминаха пет години от деня, в който привлякохме вниманието на нашите читатели към тихия град Барчестър. Оттогава ние не сме се намесвали ни най-малко в работите на тази щастлива църковна община. През това време почина предишният епископ и бе назначен нов, но доколкото си спомняме, ние споменахме само с няколко думи за това интересно събитие. Сега също нямаме намерение да предприемем някаква сериозна намеса в работите на епархията. Ако някой от членовете на катедралното духовенство изпита угризения на съвестта, четейки тези думи, нека бъде спокоен. Нека не се тревожи преди всичко новият епископ: не с оръжие, а с маслинено клонче в ръка пристъпваме под сянката на внушаващите благоговеен трепет кули на древната Барчестърска катедрала.

Нашите читатели сигурно си спомнят, че тогава, тоест преди пет години, имахме повод да изкажем някои свои съображения във връзка с едно благотворително заведение в Барчестър — старопиталището на Хайрам. Ние считахме, че то не е било управлявано както трябва и че заслужаващият най-голямо уважение свещеник, който изпълняваше длъжността на негов управител, е получавал твърде високо възнаграждение за изпълнението на едни твърде леки задължения. Въпросният джентълмен — и ние твърдим това най-искрено и без всякаква следа от сарказъм — никога преди това не бе гледал на нещата по този начин. Не се стремим да получим похвала за това, независимо дали я заслужаваме, или не, но след нашата статия управителят наистина погледна на нещата по този начин и след като се убеди, че не му остава друго, освен да се съгласи с нас, за своя чест незабавно се отказа от заеманата длъжност. Тогавашният епископ — също за своя чест — отказа да назначи негов приемник, докато целият въпрос не намери по-удовлетворително разрешение. Тогава с него се зае Парламентът и сега ние имаме удоволствието да информираме нашите читатели, че Хайрамовото старопиталище предстои да бъде реорганизирано в най-близко бъдеще. Преди това в него бяха приютени дванадесет мъже, а сега към тях ще се присъединят и представителки на нежния пол: там ще бъдат подслонени и дванадесет възрастни жени, ако такива се намерят в Барчестър. Старопиталището ще има една икономка и един иконом и към него ще бъдат открити, както се надяваме, училища за най-нуждаещите се деца на бедните. Управителят (защото пак ще има управител) ще получава възнаграждение, което ще отговаря повече на характера и мащабите на това заведение — доколкото ни е известно, четиристотин и петдесет фунта. Трябва да добавим, че великолепната къща, в която бе живял предишният управител, ще бъде отново предоставена на лицето, заело този пост.

Барчестърското старопиталище не може, както изглежда, да се похвали със световна известност, но тъй като вече говорихме за неговия упадък, сега би следвало да съобщим и за неговото възраждане. Нека то се развива и процъфтява. Остава под съмнение дали оздравителната реформа на това заведение е проведена докрай. Важният въпрос за училището зависи очевидно от личната преценка на новия управител. То би могло да стане най-съществената част на заведението и изборът на новия управител (надяваме се, че той няма да се засегне от прямотата на нашите забележки) би трябвало да се определя донякъде и от неговите качества на бъдещ директор на училището. Но на подарен кон зъбите не се гледат. Нека старопиталището се развива и процъфтява! Длъжността управител е била естествено предложена на джентълмена, който така достойно я оваканти преди пет години, но както ни съобщават, той е отклонил това предложение. Дали е сметнал, че надзорът над новите обитателки на старопиталището ще се окаже не по силите му, дали намаленото възнаграждение му се струва не достатъчно съблазнително, или пък е поел през това време други клерикални задължения, не можем да кажем. Съобщават ни обаче, че той се е отказал от този пост, който след това е бил приет от мистър Куивърфул, пудингдейлския викарий.