Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Дори ако мисис Прауди бе поискала да се преместят още на следния ден, момичетата пак не биха възразили нищо.

— А от кой ден започва да тече заплатата? — попита най-големият син.

— От днес, милото ми — отвърна доволната майка.

— Ех, че хубаво! — извика момчето.

— Мисис Прауди настоя още днес да направим оглед на къщата — продължи майка им. — Използувах случая и за да си спестим едно отиване, измерих някои стаи и прозорците. Ширитът взех от Бобинс. Този път Бобинс беше самата услужливост!

— Не бих му благодарила за това — каза Лети младша.

— О, такъв е животът, мила. Всички са еднакви. Все едно да се сърдиш на пуяка, че се надува. Такава му е природата. — И като сподели с рожбите си този извод от своите житейски наблюдения, тя измъкна от джоба си парчетата ширит, показващи дължината и широчината на различните стаи в дома на управителя на старопиталището.

И ние ще я оставим тук, погълната от тези сладостни грижи.

Куивърфулови току-що бяха напуснали двореца и мисис Прауди все още продължаваше да говори за тях с епископа, когато бе доложено за нов посетител — доктор Гуин. Ректорът на Лазаровия колеж бе попитал за епископа, а не за неговата съпруга, затова, като я видя в кабинета, по-скоро се изненада, отколкото зарадва.

Ще трябва обаче да се върнем малко назад, но само малко, тъй като до края на третия том не ни остава вече много място, а ни предстои да проследим съдбата на всички наши приятели. Ако можеше само мистър Лонгман да ми разреши да напиша и четвърти том! Той би затъмнил първите три, както седмото небе затъмнява всички по-нисши степени на небесно блаженство.

Докато се връщаха от Улаторн, доктор Гуин положи немалко усилия да убеди своя приятел архидякона да възприеме една не толкова войнствена линия на поведение, колкото допадаше на неговия темперамент. „Не бива да даваме вид, че сме раздразнени, а и не можем да направим нищо по този въпрос, затова едва ли има смисъл да се държим така, сякаш е в наша власт да го решим. — Такива бяха доводите на ректора и той продължи: — Ако епископът е решил да назначи друг човек в старопиталището, никакви заплахи няма да го спрат, а и на един архидякон не подобава да отправя заплахи към своя епископ. Ако доктор Прауди постави някой друг в старопиталището, не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че тази негова стъпка ще бъде порицана от общественото мнение. По всяка вероятност тя няма да навреди на вашия тъст. Ще поговоря с епископа, но, с ваше разрешение, предпочитам да сторя това сам. — Архидяконът подскочи на седалката. — Да, сам. Така и аз ще бъда по-спокоен. Най-малкото ще разберем какви са намеренията му.“

Архидяконът пухтеше и пъшкаше, вдигна стъклото на прозореца, после пак го пусна, продължи да спори до самата врата на дома си и най-после се предаде. Всички бяха против него — и жена му, и мистър Хардинг, и доктор Гуин.

„Моля ви, доктор Гуин, вразумете го!“, бе помолила своя гост мисис Грантли. „Уважаема госпожо, обещавам ви да направя всичко възможно“, бе отвърнал галантният ректор; и той удържа думата си, с което заслужи вечната признателност на мисис Грантли.

Сега вече можем да се върнем в кабинета на епископа.

Доктор Гуин съвсем не бе предвидил на каква трудност ще се натъкне тук. Той, както и цялото клерикално общество на Англия, бе дочул, че мисис Прауди не ограничава своята дейност в рамките на гардеробните, килерите и пералните помещения, но и през ум не му минаваше, че ако посети епископа в един часа на обед, ще го завари в компанията на жена му или че тя ще остане при тях по-дълго, отколкото изисква елементарната учтивост. Този път обаче мисис Прауди явно нямаше никакво намерение да се оттегля.

Предишния ден епископът бе просто очарован от доктор Гуин и не се съмняваше, че доктор Гуин е бил също така очарован от него. Той смяташе, че това посещение е обикновена проява на любезност и че е много мило от страна на ректора, оглавяващ такъв изтъкнат колеж, да му направи честта да го посети почти веднага след пристигането си в Плъмстед. А обстоятелството, че двамата бяха на различни мнения по въпросите както на политиката, така и на църковната доктрина, правеше тази проява на любезност още по-внушителна. Затова епископът бе усмихнат до уши. А мисис Прауди, която обичаше хората с титли и звания, също бе готова да посрещне най-радушно доктор Гуин.

— Прекарахме чудесен ден в Улаторн, нали, господин ректор? — каза тя. — Надявам се, мисис Грантли не е била много уморена.