Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Благодаря, мистър Слоуп, много съм ви задължена, но през краткото време, което ще прекарам заедно с вас, предпочитам да вървя без вашата помощ.

— А трябва ли да бъде толкова кратко? Трябва ли…

— Да! — прекъсна го Елинор. — Колкото може по-кратко, сър, с ваше позволение.

— Аз се надявах, мисис Болд… надявах се, че…

— Моля ви, мистър Слоуп, ако това има някаква връзка с мен, не се надявайте на нищо. Много ви моля! Не зная и няма защо да зная за каква надежда говорите. Нашето познанство е много бегло и сигурно ще си остане такова. Моля ви, ограничете се с това — така поне няма да има за какво да се караме.

Мисис Болд се държеше с подчертана пренебрежителност към мистър Слоуп и той почувствува това. Отблъсна го, преди още да е направил предложение, и в същото време му даде да разбере, че прекалява със своето фамилиарничене. Дори не направи опит „таз язвителна и остра дума «не» от жило да лиши“ 119.

Той все още упорствуваше в решението си да бъде много нежен и много благоговеен, тъй като продължаваше да се надява въпреки думите на мисис Болд, но постепенно започна да губи търпение. Според него вдовицата се държеше прекалено надменно и говореше прекалено високомерно. Очевидно не си даваше сметка, че той й оказва чест. Мистър Слоуп щеше да остане нежен, докато това беше възможно, но започваше вече да се колебае дали да не отговори на високомерието с високомерие. Мистър Слоуп можеше без съмнение да бъде много нежен, но можеше да бъде и много свиреп и добре познаваше своите способности.

— Това е жестоко — каза той — и нехристиянско. Дори на най-недостойните от нас е заповядано да не губят надежда. С какво съм заслужил тази толкова сурова присъда от ваша страна? — Тук той направи пауза, но вдовицата продължи да върви с отмерени крачки и да мълчи.

— О, най-прекрасна от жените! — изтръгна се най-после от неговите гърди. — Най-прекрасна от жените, вие не можете да не знаете, че ви обожавам. Да, Елинор, да, аз ви обичам. Обичам ви с най-искрената любов, която един мъж може да изпитва към една жена. Моята надежда да притежавам любовта ви отстъпва само на надеждата ми за вечно спасение. (Тук паметта изневери на мистър Слоуп, иначе щеше да спомене и за надеждата си да стане декан.) Какво блаженство е да извървя пътя до вечното спасение ръка за ръка с вас, воден от вас, водени един от друг! Кажете, Елинор, скъпа Елинор, искате ли да изминем заедно този блажен път?

Елинор нямаше намерение да върви с мистър Слоуп по никакъв път, освен по алеята на мис Торн, по която се разхождаха в момента. Но тъй като не успя да попречи на мистър Слоуп да даде израз на своите желания и надежди, тя реши да го изслуша докрай, преди да му отговори.

— О, Елинор! — продължи той, сякаш след като се бе решил веднъж да я нарече с малкото й име, вече не можеше да му се насити. — О, Елинор, колко сладко ще бъде да пресечем с Божия помощ, ръка за ръка онези земни долини, които Неговото милосърдие ще украси за нас, за да пребиваваме след това вечно в подножието на Неговия трон! — Погледът на влюбения стана съвсем нежен и благоговеен. — О, Елинор…

— Моето име, мистър Слоуп, е мисис Болд — прекъсна го Елинор, която, макар и решила да изслуша признанията му докрай, се почувствува отвратена от тези кощунствени думи.

— Мой сладък ангел, не бъдете толкова студена — каза той, а шампанското кипна в кръвта му и капеланът се опита да я прегърне през талията. Трябваше да употреби цялата си ловкост, тъй като до този момент Елинор полагаше не безуспешни усилия да се държи на разстояние. Бяха навлезли в скрита от високи храсти алея и мистър Слоуп явно реши, че след като са вече сами, трябва да докаже на дело любовта, за която бе говорил толкова много. Това би могло да ни наведе на мисълта, че подобна маневра е имала навремето успех при Оливия Прауди. Така или иначе, тя се оказа напълно безуспешна при Елинор Болд.

Елинор отскочи от него като от пепелянка — но не много надалеч, само на една ръка разстояние — и със светкавична бързина му зашлеви такава хубава плесница, че тя отекна сред дърветата като малка гръмотевица.

Страхувам се, че всеки благовъзпитан читател на настоящите страници ще затвори книгата с отвращение, чувствувайки, че нашата героиня се е оказала недостойна за симпатиите му. Тя е грубиянка, би казал един. Във всеки случай не е никаква лейди, ще възкликне друг. От самото начало не ми вдъхваше доверие, ще заяви трети; тя не умее да се държи с подобаващото на една дама достойнство, не разбира, че една жена в нейното положение трябва да обръща особено внимание на поведението си. Ту кокетничи с младия Станъп, ту прави мили очи на мистър Еърбин, ту пък стига до бой с третия си поклонник — и при това няма и две години, откакто е вдовица!