Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Затова пък е работил немалко за мен, мистър Пломаси. Никой в Барчестър не реди по-добре керемиди — отвърна фермерът, без да робува много на истината, но нали така постъпва и истинското Милосърдие! — Хайде оставете го днес и отложете караницата за утре. Защо да засрамвате момчето пред изгората му!

— Е, нека бъде вашата — каза мистър Пломаси. — А ти, Стъбс, внимавай много как ще се държиш! Ако стане спречкване, ще знам кой е виновният. Не можете ме излъга, вие, барчестърските калфи. Много добре зная от какво тесто сте замесени.

И щастливият Стъбс се върна при своята избраница, след като дръпна почтително рошавия си перчем в знак на признателност за милостта на разпоредителя и двойно по-силно — от благодарност за добрината на фермера. Той се закле вътрешно да измаже нещо без пари за мистър Грийнейкър, ако се представи такъв случай. Но едва ли можеше да се очаква, че щеше да му се наложи да изпълни тази своя клетва.

Мистър Пломаси обаче не беше много доволен от себе си, защото си спомни за вероломния управител и започна да се съмнява дали не печели приятелите си по нечестен път. Впрочем това не му попречи да изпълнява с достойнство задълженията си в долния край на дългата маса, а и мистър Грийнейкър изпълняваше своите в горния край съвсем не по-лошо, независимо от признателността, засвидетелствувана към него от мазача Стъбс. Самите гости не видяха нищо лошо в това, че когато стана да прочете молитвата, мистър Пломаси призова Всевишния да изпълни сърцата им с искрена благодарност към мис Торн за лакомствата, с които така щедро ги бе нагостила.

В това време знатните в шатрата плуваха в блаженство — доколкото леещото се като река шампанско им позволяваше изобщо да плуват. Сър Харкауей Горс вдигна наздравица за мис Торн и я сравни с чистокръвен състезателен кон — винаги във форма и незнаеща умора. Мистър Торн му благодари за тоста и изрази надежда, че сестра му ще бъде и занапред все така неуморна, след което предложи да пият за здравето и благополучието на семейство Де Курси. Сестра му се чувствувала много поласкана, че такъв голям брой членове на това семейство са почели скромната й трапеза. На всички било известно, че задължения от първостепенна важност са попречили на графа да присъствува лично. Дългът към принца го е откъснал от домашното огнище, затова той, мистър Торн, не смеел да изрази съжаление, че не го вижда в Улаторн, но щял да си позволи да каже… по-скоро да даде израз на желанието си… тоест на мнението си… И мистър Торн се пообърка, както нерядко се случва с провинциалните джентълмени при подобни обстоятелства; накрая той си седна с думите, че пие с най-голямо удоволствие за здравето на негова светлост графа, както и на графинята, и на всички членове на семейство Де Курси.

Този път тоста върна високоблагородният Джордж. Няма да проследим всички многозначителни паузи на неговото малко объркано красноречие. Седящите до него положиха известни усилия да го изправят на крака, но скоро трябваше да положат много по-големи усилия, за да го накарат отново да седне. Крайно време е да се направи едно от двете: или да се наложи най-строга възбрана върху всички речи, произнасяни в тържествени случаи като сегашния, или тази привилегия да се дава само на оратори, подложени на предварителна проверка пред специална комисия. Но това все още е въпрос на бъдещето и високоблагородният Джордж не оправда усилията, които полагаме за образованието на британската младеж.

В залата епископът изпълни своя дълг на почетен гост с много повече достойнство и изисканост. Той също вдигна тост за здравето на мис Торн, но по начин, който съответствуваше на високия му сан. Компанията там беше може би мъничко по-скучна и не толкова оживена, колкото в шатрата. Но недостигът на веселие бе щедро компенсиран със значителен излишък от помпозност.

Така пиршеството мина навсякъде блестящо и всички присъствуващи останаха много доволни.

„Което тях приспа, събуди мен, което угаси ги, мен разпали“ 118 — с тези думи мистър Слоуп си вдъхваше смелост, когато излезе от залата и тръгна след Елинор. Наистина той не видя приспани от виното хора, но гостите пийнаха доста, а и мистър Слоуп не се поколеба да се справи със своя дял, защото искаше да се подготви за предстоящото обяснение. Той не е първият мъж, който е сметнал за целесъобразно да прибегне в подобни случаи до съдействието на Бакхус.