Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Почестите, оказани на предизвикалото толкова завист семейство, не бяха всъщност много за завиждане. Вниманието, което Де Курси проявиха към Лукълофтови, бе съвсем незначително, а удоволствието, което им достави общуването с епископа, само по себе си едва ли бе достатъчна компенсация за тягостната скука на тези часове. Но мисис Грийнейкър не мислеше за техните изпитания, а само за предполагаемите им удоволствия и за непоносимо приповдигнатия тон, който щеше да се възцари в „Розов храст“ като последица от честта, оказана на неговите обитатели.

— Но ти видя ли ги лично, съседке, видя ли ги със собствените си очи? — попита клетата мисис Грийнейкър, която все още се надяваше на някаква грешка.

— Как можех да ги видя, като не съм била там? — възрази мисис Гафърн. — Хич не съм виждала някой от тях тая благословена заран, но видях ония, дето са ги видели. Нали го знаеш нашия Джон, той все се увърта около Бетси Ръск, а тя, както ти е известно, е личната камериерка на господарката. Бетси не е някое просто слугинче. Та тя, значи, излезе при нашия Джон, а с мене винаги е много любезна, Бетси Ръск де. И преди още да изиграе и първия танц с Джон, дойде при мене и ми разказа досущ всичко, дето става в къщата.

— Не думай! — Каза мисис Грийнейкър.

— Честен кръст! — увери я мисис Гафърн.

— Значи, ти разправи, че тия хубостници са вътре в гостната?

— Каза ми, че ги е видяла да влизат там — издокарани повече от самите господари, а шиите и раменете им голи като на новородени бебета.

— Безсрамници такива! — извика мисис Грийнейкър, която тази подробност огорчи повече от всички други белези на аристократичност, възприети от нейните неприятели.

— Ами да — продължи мисис Гафърн, — голи колкото си искат, а знатните са все облечени, като нас двете, мисис Грийнейкър.

— Какво безобразие! — каза мисис Грийнейкър, в чиято добре прикрита гръд се бе отдръпнало млякото на човешката доброта, поне по отношение на Лукълофтови.

— И аз това викам, а и моят стопанин, Томас Гафърн, щом чу, каза: „Моли — вика ми, — ако и на тебе ти текне да се разкарваш рано-рано както те е майка родила, хич да не се връщаш в къщи.“ Пък аз му викам: „Няма, Томас, и през ум не ми е минавало!“, а той: „Как, дявол да я вземе, стърчи гола като пушка с тоя рематиз!“ — И мисис Гафърн се разкиска, като си представи как мисис Лукълофт ще страда от „тоя рематиз“.

— Големее се, сякаш е лика-прилика на хората от сой — отбеляза мисис Грийнейкър.

— Ама Бетси каза още, че не всичко било съвсем наред. Набутали се в гостната на господарката, надути като пуяци, кой санким ще ни спре, а Грегори искал да им каже да дойдат тук, на ливадата, но се объркал от труфилата им. И се намъкнали, а мис Тори се намръщила като черен облак.

— Значи, не са били специално поканени? — попита мисис Грийнейкър с видимо облекчение.

— Бетси чула Грегори да разправя, че господарката не била, ама никак доволна да ги види там и че всички очаквали те да дойдат при нас.

Това беше много утешително. Не че мисис Грийнейкър остана напълно удовлетворена. Тя чувствуваше, че справедливостта изисква мисис Лукълофт не само да бъде приета хладно, но и да бъде наказана за — проявената дързост. Какво бе станало на пиршеството, за което тя толкова често четеше на децата си от Свещеното писание? Защо мис Тори не бе отишла при натрапницата с думите: „Приятелю, тези места са твърде високостоящи и не ти подхождат. Иди по-надолу, и ще намериш равни на себе си хора.“ Колкото и студено да са посрещнати сега Лукълофтови, пак ще могат после да се хвалят с новото си положение, с претенциите си и е оказаната им чест.

— Просто не разбирам как е могла, с всички тия нейни преструвки, да бъде толкова безсрамна — продължи мисис Грийнейкър, която нямаше сили да смени темата. — Чу ли, мъжо? — И тя започна да разказва цялата история на своя съпруг, който дойде при тях: — Мисис Лукълофт и Беб, и Гаси — всички, ама всички — седели надути като пуяци в гостната на господарката, дето никой не ги е канил. Чувал ли си някога такова нещо?

— Е, и защо да не седят? — попита мистър Грийнейкър.

— Равняват се с благородниците, сякаш са някои земевладелци! — каза мисис Гафърн.

— Ами щом им харесва, и на мис Торн също, аз нямам какво да възразя — отвърна фермерът. — На мен пък тук ми харесва повече, защото съм си като у дома, а и не се налага да купувам скъпи рокли за стопанката. Всеки според вкуса си, мисис Гафърн, а ако съседът Лукълофт си мисли, че там му е по-добре, негова си работа.