Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Мистър Еърбин стана, наведе се над кушетката и погледна през стъклената врата към Елинор, която беше седнала между Бърти и мистър Слоуп. Тя веднага улови погледа му и отклони своя. Не се чувствуваше много удобно на това място. Мистър Еърбин правеше всичко възможно, за да привлече вниманието й, а тя от своя страна се стараеше да избегне това, като поддържаше оживен разговор с мистър Станъп, въпреки че мислите й бяха насочени към мистър Еърбин и мадам Нерони. Бърти Станъп полагаше усилия да се възползува от нейната благосклонност, но мислеше повече как по-късно да се хвърли в нозете й, отколкото как да поддържа разговор в момента.

— Ето — каза синьората. — Тя протегна изящната си шия, за да ви види, а вие я смутихте. Е, изглежда, съм се заблуждавала за вас — изглежда, вие наистина намирате мисис Болд за очарователна жена. За това говори вашият поглед, а нейният поглед пък говори, че тя ви ревнува от мен. Хайде, мистър Еърбин, доверете ми се, и ако това е така, аз ще направя всичко възможно, за да уредя вашия брак.

Няма защо да изтъкваме, че предложението на синьората не беше много искрено. Тя никога не беше искрена за тези неща. При това не очакваше и от другите да бъдат искрени, нито пък да вярват в нейната искреност. Всичко това беше за нея игра: билярд и лов, валсове и полки, пикници и летни разходки — всичко. Нямаше много други развлечения и затова си играеше на най-различни видове любов. Сега играеше на тази игра с мистър Еърбин и не очакваше той да бъде нито сериозен, нито искрен.

— Едва ли бихте могли да постигнете нещо — каза той, — тъй като мисис Болд е, струва ми се, сгодена вече за друг.

— Значи, не отричате останалото?

— Вашият начин на разпитване не е много честен — отвърна той — и не знам защо изобщо ви отговарям. Мисис Болд е много красива жена и е не по-малко умна. Не е възможно човек да я познава, без да й се възхищава.

— Значи, вие смятате, че вдовицата е много красива?

— Да, разбира се.

— И че тя би красила свещеническия дом в енорията Свети Юълд?

— Такава жена би красила дома на всеки мъж.

— И вие имате наглостта да ми кажете това! — възкликна тя. — Макар отлично да знаете, че аз самата се считам за красива и че в същия този момент проявявам такъв жив интерес към вашите проблеми, вие имате наглостта да ми кажете, че мисис Болд е най-красивата жена, която познавате?

— Не съм казал такова нещо — възрази той. — Вие сте по-красива…

— Е, това е вече друго. Знаех си, че не е възможно да сте толкова безчувствен.

— Вие сте по-красива, а може би и по-умна.

— Благодаря ви, много ви благодаря, мистър Еърбин. Не се съмнявах, че ще станем приятели.

— Но…

— Нито дума повече. Не искам да чуя нищо повече. Дори до полунощ да говорите, едва ли ще кажете нещо по-хубаво.

— Но, мадам Нерони, мисис Болд…

— Не искам да чуя нито дума повече за мисис Болд. По едно време ми мина ужасната мисъл за стрихнин, но второто място й отстъпвам с готовност.

— Нейното място…

— Не искам да чуя нито за нея, нито за нейното място. Аз съм удовлетворена и това е достатъчно. Но сега, мистър Еърбин, просто умирам от глад. Колкото и да съм красива и умна, вие знаете, че не мога да отида сама до храната, а не ми донасяте нищо!

Това във всеки случай беше вярно и мистър Еърбин трябваше да отиде в залата и да се погрижи за синьората.

— А за вас? — попита тя.

— О, не съм гладен. Никога не ям по това време.

— Хайде, хайде, мистър Еърбин, не позволявайте на любовта да ви разваля апетита. Аз никога не допускам това. Налейте ми още половин чашка шампанско и вървете на масата. Мисис Болд ще ми издере очите, ако продължавате да говорите с мен.

Мистър Еърбин се подчини. Той взе от нея чинията и чашата, отиде в залата, взе от отрупаната маса един сандвич и започна да го дъвче в ъгъла.

В това време мис Тори, която не бе седнала нито за минутка, също се появи в залата и много се огорчи, като го видя.

— О, драги мистър Еърбин! — каза тя. — Още ли не сте седнали? Толкова ми е неприятно! И то точно вие!

Мистър Еърбин я увери, че току-що е влязъл в залата.

— Толкова по-важно е да не губите нито минутка повече. Ей сега ще ви намеря място. Благодаря, мила — добави тя, виждайки, че мисис Болд се готви да стане от стола си, — но в никакъв случай не бива да мърдате от масата, иначе всички дами ще се почувствуват задължени да последват примера ви. Но може би мистър Станъп, ако е свършил… само за минутка, мистър Станъп, докато намеря още един стол.