Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Е, и тогава какво?

— Тогава ще започнете да съжалявате, че и вие не сте направили същото.

Мистър Еърбин погледна разсеяно през прозореца, подпря се с лакът о гърба на кушетката и разтри брадичката си с ръка. Това му беше станало навик, когато се замисляше дълбоко, а думите на синьората действително го накараха да се замисли. Нима това не беше самата истина? Нямаше ли по-късно да се огледа ако не към мистър Слоуп, то към други, може би по-малко надарени от него хора, които са се издигнали много по-високо по социалната стълба, и да съжали, че не е постъпил като тях?

— Не е ли такава съдбата на всички талантливи, но склонни по-скоро към съзерцание хора? — продължи синьората. — Та те всички седят като вас сега, погълнати от собствените си мисли, и разнищват въображаеми копринени шнурове с острите си бръсначи, докато в това време хората с по-груба закалка разсичат гордиевите възли на житейските борби и постигат слава и богатство. Прекалено излъсканата стомана и препалено острият бръснач не са годни за сив делничен труд, мистър Еърбин.

Коя беше тази жена, която четеше в дълбините на душата му и обличаше в думи неговите най-съкровени мрачни предчувствия? Когато тя свърши, той я погледна право в лицето и запита:

— Значи, и аз съм един от тези безполезни бръсначи, които са прекалено остри и прекалено фини, за да бъдат използувани с успех в сивия делничен труд?

— Но защо позволявате на разни Слоуповци да ви изпреварват? Нима кръвта във вашите жили е по-малко гореща от неговата? Или пък сърцето ви бие по-бавно? Нима Бог не ви е създал мъж, за да работите като мъж на този свят, а и за да получите полагащата се на един мъж отплата?

Мистър Еърбин замислено потриваше лицето си и се чудеше защо му казват всичко това, но не отговори нищо. Синьората продължи:

— Най-голямата грешка на един човек е да си въобрази, че простите житейски блага не заслужават да се стремим към тях. А и тази грешка е в пълно противоречие с религията, която проповядвате! Защо Бог позволява на своите епископи да получават по пет и по десет хиляди годишно, ако това богатство беше осъдително и недостойно? Защо са ни дадени красивите вещи, луксът и приятните развлечения, ако не за да се ползуваме от тях? Те непременно са предназначени за някого, а което е добро за един мирянин, не може да бъде лошо за един божи служител. Вие се опитвате да презирате тези блага, но всичките ви опити остават напразни.

— Напразни ли? — все така унесено и разсеяно попита мистър Еърбин.

— Аз ви питам — не са ли напразни?

Мистър Еърбин я погледна жално. Струваше му се, че го разпитва някакъв вътрешен глас, на който не можеше да не отговори, а и не смееше да даде неверен отговор.

— Хайде, мистър Еърбин, признайте си! Не са ли напразни тези ваши опити? Толкова ли са презрени парите? Толкова ли нищожна е земната власт? И нима женската красота е такава дреболия, която не заслужава вниманието на един мъдрец?

— Женската красота! — повтори той, взирайки се в лицето й така, сякаш в него беше съсредоточена цялата женска красота на света. — Защо казвате, че според мен тя е недостойна за внимание?

— Ако продължите да ме гледате така, мистър Еърбин, ще си променя мнението… по-скоро щях да го променя, ако не знаех, че не притежавам красота, достойна за внимание.

Събеседникът се изчерви целият, но събеседницата не се изчерви изобщо. Само руменината върху бузите й леко се оживи, колкото да я направи още по-интересна. Синьората очакваше комплимент от своя обожател, но когато той не каза нищо, тя се почувствува по-скоро зарадвана. Господата Слоуп и Торн, разните Брауновци, Джоунсовци и Робинсъновци — всички те я обсипваха с комплименти. Надяваше се да докара мистър Еърбин дотам, че да започне да я упреква.

— Впрочем вашият поглед е изпълнен с учудване, а не с възхищение — каза тя. — Вие се учудвате как смея да ви задавам такива лични въпроси.

— Да, до известна степен — отвърна той.

— И все пак аз очаквам отговор, мистър Еърбин. Защо жените са създадени красиви, ако мъжете не биваше да им обръщат внимание?

— Но мъжете им обръщат внимание — възрази той.

— А защо вие правите изключение?

— Вие ме навеждате на желания от вас отговор, мадам Нерони.

— Не бих ви навеждала на нищо, мистър Еърбин, което да е против вашето желание. Затова ви моля — отговорете ми! Не смятате ли, че като правило жените са недостойни за вашата компания? Да вземем един пример. Ето в този момент ви гледа от стола си вдовицата Болд. Какво мислите за нея като за спътница в живота?