Антъни Тролъп - Барчестърски кули

В описвания момент мистър Торн, aetatis 115петдесет години, се влюби от пръв поглед до уши в синьора Мадлин Виси Нерони, nata Станъп.

Независимо, от това той се владееше достатъчно, за да предложи с подобаваща учтивост ръката си на лейди Де Курси, и графинята милостиво позволи да бъде отведена в шатрата. Такива бяха нарежданията на мис Торн, която успя да отпрати епископа в залата със старата лейди Ноул. Един от баронетите беше изпратен по следите на мисис Прауди и я намери на поляната в не много добро разположение на духа. Мистър Торн и графинята я бяха напуснали твърде внезапно и тя напразно се оглеждаше, търсейки някой услужлив капелан или поне някой случайно минаващ младши свещеник, но те всички се състезаваха по стрелба с лък в отдалечения край на градината заедно с младите момичета или търсеха за прелестните си партньорки уютно местенце в ъгъла на шатрата. По-рано в такива случаи мисис Прауди винаги имаше в запас мистър Слоуп, но този запас бе вече завинаги изчерпан. Мислейки за своята самотност, тя поклати глава и това поклащане съкрати по-нататъшния престой на мистър Слоуп в Барчестър най-малко с една седмица. Сър Харкауей Горс обаче я извади от затрудненото положение, но това съвсем не облекчи съдбата, отредена на много съгрешилия капелан.

Сега гостите се заловиха да ядат и пият сериозно. Доктор Грантли се оказа за свой най-голям ужас кавалер на мисис Клантантрам. Мисис Клантантрам хранеше най-добри чувства към архидякона, който съвсем не й отговаряше с взаимност, и когато се приближи до него и му пошепна в ухото: „Ах, архидяконе, вие сигурно няма да откажете ръката си на една стара приятелка?“, а след това започна да му разказва всички подробности около произшествието с нейната пелерина, той реши да се отърве от нея, преди да е остарял с още петнайсет минути. Но напоследък архидяконът нямаше голям успех с решенията си и мисис Клантантрам не се отдели от него до самия край на пиршеството.

Доктор Гуин получи една съпруга на баронет, а мисис Грантли се падна на друг баронет. Шарлот Станъп окупира мистър Хардинг, за да разчисти пътя на Бърти, който успя да седне в залата до мисис Болд. Откровено казано, сега, когато му предстоеше сериозно обяснение, сърцето му бе слязло в петите.

Елинор се опря с искрена радост на ръката му, тъй като забеляза, че мистър Слоуп се навърта наблизо. В стремежа си да избегне тази страшна Харибда Слоуп, тя рискуваше да попадне на една невидима Сцила в лицето на Бърти Станъп. Елинор се държеше изключително любезно с Бърти. Тя просто сграбчи предложената й ръка. Шарлот забеляза това отдалече и възликува вътрешно, Бърти го усети и се окуражи, мистър Слоуп го видя и се намръщи от ревност. Елинор и Бърти заеха местата си на масата, но сядайки от дясната страна на Бърти, тя установи, че от нейната собствена дясна страна вече е успял да се настани мистър Слоуп.

По време на всички тези събития, които се разиграваха в залата, мистър Еърбин седеше запленен насаме със синьората и от своето място Елинор можеше да наблюдава през отворената врата как прекарва той времето си.

Епископът на Барчестър благослови отрупаните с храна маси в залата на Улаторн Корт, а в същата тази минута деканът на Барчестърската катедрала предаде богу дух в своята спалня. Когато епископът на барчестърската епархия поднесе първата чаша шампанско към устните си, министър-председателят получи възможността да се разпореди с един завиден пост — постът „декан на Барчестърската катедрала“. Още преди епископът на барчестърската епархия да стане от масата, министър-председателят беше вече известен за случилото се в своето хампширско имение и бе прехвърлил в паметта си имената на пет видни кандидати за този бенефиций. Засега ще се задоволим да кажем, че името на мистър Слоуп не беше между тях.

„И само тогаз е добра веселбата, когато се веят брада до брадата!“ 116 — да, клерикалните бради се вееха весело в залата на Улаторн през този ден. Едва когато гръмна последната тапа, когато бе произнесен последният тост и изпука последният орех, скръбната вест стигна и дотук, предавана шепнешком от уста на уста: бедният декан не беше вече между живите. Това малко закъснение се оказа особено благоприятно за веселбата на клерикалните бради — иначе чувството за приличие нямаше изобщо да им позволи да се развяват.

Но и преди това между тях имаше един опечален. Брадата на мистър Еърбин не се вееше както трябва. Той бе дошъл тук, окрилен от най-светла надежда, бе се опитвал да си мисли най-приятни неща за срещата с Елинор. Прехвърляше в паметта си всичко казано от нея по адрес на мистър Слоуп и се мъчеше да извлече от тези малобройни думи неблагоприятно за своя съперник заключение. Не беше взел окончателно решение да се възползува от този ден, за да подложи на последно изпитание чувствата и намеренията на вдовицата, но му се искаше поне да възстанови приятелството си с Елинор, а при неговото сегашно състояние това неминуемо би довело до любовно обяснение.