Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Но неприятелят имаше вече опит. Двете нямаше да постигнат нищо, ако влезеха в съприкосновение със синьора Нерони, а тук в градината, отдалечени на безопасно разстояние, можеха да злословят колкото си искат по неин адрес.

— Това е онази ужасна италианка, лейди Де Курси; сигурно сте чували за нея.

— Каква италианка? — учуди се нейна светлост, предвкусвайки нещо пикантно. — Доколкото си спомням, не съм чула за никаква италианка по нашите места. А и не прилича на италианка.

— Не може да не сте чували — каза мисис Прауди. — Наистина тя не е съвсем италианка. Това е дъщерята на доктор Станъп, пребендария. Нарича себе си синьора Нерони.

— Оооо! — възкликна графинята.

— Бях сигурна, че сте чували за нея — продължи мисис Прауди. — Не зная нищо за нейния съпруг. Казват наистина, че имало някакъв човек на име Нерони. Мисля, че тя действително се е омъжила за подобна личност в чужбина, но нямам никакво понятие кой и какъв е той.

— А-а-а-а! — каза графинята, кимайки многозначително с глава при всяко „а“, което се откъсваше от устните й. — Сега си спомням. Джордж спомена нещо за нея. Джордж знае цялата й история. Джордж е чул за нея в Рим.

— Във всеки случай тази жена е противна — рече мисис Прауди.

— Непоносима — каза графинята.

— Веднъж тя се промъкна в двореца, преди още да науча каква е, и не мога да ви опиша колко непристойно беше нейното поведение.

— Нима? — попита графинята възхитена.

— Непоносимо — каза прелатшата.

— Но защо е легнала на кушетката? — попита лейди Де Курси.

— Има само един крак — отвърна мисис Прауди.

— Само един крак! — повтори лейди Де Курси, която малко се смути от този недъг на синьората. — От рождение ли?

— О, не! — каза мисис Прауди и нейна светлост почувствува известно успокоение. — Била си е с два крака. Но този синьор Нерони й нанесъл, както изглежда, такъв побой, че единият е трябвало да бъде ампутиран. Във всеки случай тя не може да си служи с него.

— Горкото създание! — въздъхна графинята, която от собствен опит познаваше изпитанията на съпружеския живот.

— Да — съгласи се мисис Прауди, — човек би могъл да я съжали въпреки миналото й, ако поне сега умееше да се държи прилично. Но нищо подобно! По-нагла твар никога не съм виждала.

— Точно така — каза лейди Де Курси.

— А поведението й с мъжете е толкова безобразно, че не бива да бъде допускана в нито един порядъчен дом.

— О! — възкликна графинята, отново радостно оживена и безжалостна.

— Нали видяхте онзи мъж до нея — червенокосия свещеник?

— Да, да.

— Тя просто го погуби. Епископът… впрочем вината е по-скоро моя — именно аз го доведох от Лондон в Барчестър. Той е нелош проповедник, инициативен млад човек и затова го представих на епископа. Но тази жена, лейди Де Курси, го хвана в своите мрежи и така го компрометира, че ще бъда принудена да настоявам за неговото изгонване от двореца, а не бих се учудила, ако бъде лишен дори и от сан!

— Какъв глупак! — възмути се графинята.

— Вие не знаете на какви подли интриги е способна тази жена — каза мисис Прауди, спомняйки си за своите разкъсани волани.

— Но нали казвате, че има само един крак!

— Толкова е коварна, че сякаш има десет. Погледнете само очите й, лейди Де Курси. Виждали ли сте такива очи у някоя порядъчна жена?

— Не, мисис Прауди, никога не съм виждала.

— А нейната наглост, а гласът й! Много жалко за горкия й баща — той е много свестен човек.

— Доктор Станъп, нали?

— Да, доктор Станъп. Един от нашите пребендарии — добър, порядъчен човек. Учудвам се само, че позволява на дъщеря си да се държи по този начин.

— Сигурно е безсилен да й попречи — каза графинята.

— Но той е свещеник, лейди Де Курси! Би трябвало поне да й забрани да се явява пред хората, ако не може да я накара да се държи прилично в къщи. Но той е достоен за съжаление. Струва ми се, че животът му съвсем не е лек с всички тях. Онзи маймуноподобен човек с дългата брада и размъкнатите панталони ей там е неин брат. И той не е по-свестен от нея. Двамата със сестра си са безбожници.

— Безбожници! При баща пребендарий?

— А може би и бъдещ декан — каза мисис Прауди.

— Ах, да, бедният доктор Трефойл! — въздъхна графинята, която беше разговаряла с въпросния джентълмен един път в живота си. — Бях толкова разстроена от тази новина, мисис Прауди. Значи, доктор Станъп ще бъде новият декан? Той е от много добро семейство и аз искрено му желая успех, въпреки дъщерята. Може би като стане декан, мисис Прауди, те ще могат по-добре да видят грешките си.