Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Ние сме очаровани да ви видим между нас — каза мис Торн. — Не ни създавате абсолютно никакви главоболия и вашето посещение е голяма чест за нас, нали, Уилфред?

— Най-голяма чест — потвърди мистър Торн с галантен поклон, но не чак толкова сърдечно, колкото сестра си. Мистър Торн навярно беше научил повече неща за миналото на своята гостенка и не бе имал още възможност да изпита силата на нейното очарование.

Но майката на последната от Нероновците не можа да остане дълго време на върха на славата си, чувствувайки погледите на множеството приковани върху себе си и заобиколена от каймака на това избрано общество — нейният блясък бе затъмнен от пристигането на графиня Де Курси. Мис Торн от три часа вече чакаше да дойде графинята и затова не можа да скрие удоволствието си, когато тя най-после пристигна. Двамата с брат й избързаха да посрещнат титулуваните аристократи, а заедно с тях тръгнаха, уви, немалко от поклонниците на синьората.

— О, мистър Торн! — каза графинята, докато сваляха от нея кожените наметала и я загръщаха в ефирни шалове. — Какви ужасни пътища имате! Просто ужасни.

По една случайност мистър Торн беше надзирател на пътищата в окръга и се опита да ги защити срещу тези неприятни обвинения.

— Не, не, ужасни са — каза графинята, без да обърне никакво внимание на думите му. — Просто отвратителни, нали, Маргарета? Всъщност, мила мис Торн, ние тръгнахме от замъка Курси точно в единадесет… едва минаваше единадесет, нали, Джордж? И…

— По-точно едва минаваше един — каза негово високоблагородие Джордж, като се обърна и започна да разглежда синьората през своя монокъл. Синьората не му остана ни най-малко длъжна, така че младият благородник бе принуден да отмести погледа си и да свали монокъла.

— Слушайте, Торн — пошепна той, — коя, за бога, е онази там на кушетката?

— Дъщерята на доктор Станъп — също шепнешком отвърна мистър Торн. — Синьора Нерони, както сама се нарича.

— Фюуу! — свирна с уста високоблагородният Джордж. — Не може да бъде! Чувал съм какви ли не истории за тази кобилка. Непременно трябва да ме представите, Торн. Непременно!

Мистър Торн, който беше олицетворение на благоприличието, не изпита голямо удоволствие от мисълта, че има гостенка, за която високоблагородният Джордж бе чувал какви ли не истории, но нямаше какво да прави. Само реши, преди да си легне, да съобщи на сестра си някои неща за дамата, която тя така радушно бе посрещнала. Наивността на мис Торн беше очарователна, като се имат предвид нейните години, но и наивността може да бъде опасна.

— Нека Джордж говори каквото си иска — продължи графинята в желанието си да се оправдае пред мис Торн, — но аз съм сигурна, че минахме през портата на замъка още преди дванадесет, нали, Маргарета?

— Честна дума, не зная — каза лейди Маргарета, — защото бях полузаспала. Знам обаче, че ме вдигнаха от леглото посред нощ и че почнах да се обличам преди разсъмване.

Когато не са прави, умните хора винаги съумяват да се оправдаят, като хвърлят вината върху онези, пред които са се провинили. Лейди Де Курси беше умна жена и затова, след като постъпи много лошо с мис Торн, закъснявайки цели три часа, премина в настъпление и атакува пътищата на мистър Торн. Дъщеря й, която беше не по-малко умна, се нахвърли върху ранния час, посочен от мис Торн. Това изкуство е на особена почит сред хората, които умеят да живеят. Срещу него няма ефикасна защита. Кой би имал достатъчно сили и издръжливост, след като е опровергал първоначалното обвинение, да отправи контраобвинение и да го поддържа? Животът е прекалено кратък за такива големи усилия. Правият разчита лекомислено на своята правота и затова се разхожда невъоръжен. Самата му сила се превръща в негова слабост. Неправият знае, че трябва да се погрижи за въоръжението си, и така самата му слабост се превръща в негова сила. Първият никога не е готов за битка, а вторият е в постоянна готовност. Затова на този свят неправият почти винаги взема връх над правия и неизменно го презира.

Само един глупак или един ангел е способен, след като прехвърли четиридесет години, да се опитва да бъде справедлив към ближните си. Мнозина, като лейди Маргарета, научават този урок в много по-ранна възраст. Но това, разбира се, зависи от школата, където са били обучавани.

Горката мис Торн беше просто съкрушена. Тя разбираше много добре, че се отнасят несправедливо с нея, и все пак започна да се извинява пред лейди Де Курси. Трябва да отдадем дължимото на нейна светлост: тя прие тези извинения много благосклонно и се остави да бъде поведена, заобиколена от свитата на своите дъщери, към градината.