Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Две от стъклените врати на гостната бяха широко разтворени пред графинята, но тя забеляза, че до третата врата е поставена кушетка, а на кушетката лежи жена, обкръжена от цял куп мъже. И нейна светлост реши да разгледа по-отблизо тази жена. Късогледството беше наследствена черта на рода Де Курси и се предаваше от поколение на поколение най-малко от тридесет столетия насам. Затова лейди Де Курси, която, влязла веднъж в семейството, придоби всички семейни навици, повтори жеста на своя син и поднесе към очите си лорнета, за да разгледа синьора Нерони. Тя си проби път сред тълпата джентълмени, струпани около кушетката, като леко кимаше с глава на тези, които реши да удостои с честта на своето познанство.

За да стигне до третата врата, лейди Де Курси трябваше да мине съвсем близо до кушетката и на минаване впи поглед в легналата жена. Легналата жена на свой ред впи поглед в графинята. Графинята, която, откакто бе станала графиня, беше свикнала всички погледи, с изключение на кралските, херцогските и маркизките да бъдат свеждани в нейно присъствие, забави крачките си, вдигна вежди и се загледа още по-настойчиво. Но този път тя имаше работа с противник, който не се плашеше много от графини. Може да се каже, че нито един смъртен не беше в състояние да смути Мадлин Нерони. Тя отвори огромните си, ясни и блестящи очи — все по-широко и по-широко, докато най-после сякаш сама изчезна в тях. Взираше се в лицето на знатната дама без каквото и да било усилие, сякаш това й доставяше най-голямо удоволствие. Не бе подкрепила наглостта си с лорнет, но и нямаше нужда от такъв. Едва забележима ехидна усмивка играеше в ъгълчетата на устата й, а ноздрите й бяха леко разширени, сякаш предвкусваше своята победа. И тя възтържествува. Графиня Де Курси, въпреки тридесетте си столетия и замъка Курси, въпреки това, че лорд Де Курси беше Началник на конюшнята на Уелския принц, нямаше абсолютно никакъв шанс в този двубой. Отначало трепна обкованото в злато стъкълце в ръката на графинята, след това потрепера ръката, после стъкълцето падна, главата на графинята се изправи и краката й я понесоха към парка. Тя обаче успя да чуе гласа на синьората, която питаше:

— Коя, за бога, е тази жена, мистър Слоуп?

— Това е лейди Де Курси.

— О, нима? Ах! Трябваше да се досетя. Ха-ха-ха! Та това е истинска комедия!

Да, това беше чудесна комедия за всички, които бяха достатъчно наблюдателни да я забележат и достатъчно духовити да коментират видяното.

Впрочем лейди Де Курси скоро намери сродна душа на поляната. Там тя видя мисис Прауди и тъй като мисис Прауди беше не само съпруга на епископ, но и братовчедка на граф, лейди Де Курси намери, че тя е най-подходяща компания за нея сред тази сбирщина. Затова те и двете бяха очаровани от срещата. Мисис Прауди съвсем не пренебрегваше графините, а тази графиня живееше в тяхното графство, и то на достъпно за посещения разстояние от Барчестър, така че се зарадва на представилата се възможност да спечели нейното благоволение.

— Скъпа лейди Де Курси, просто съм очарована — каза тя, като смекчи суровостта в гласа си дотолкова, доколкото й позволяваше нейната природа. — Почти не се надявах да ви видя тук. Толкова е далече и такава навалица!

— И какви пътища само, мисис Прауди! Направо се учудвам как хората пътуват по тях. Сигурно изобщо не пътуват.

— Не знам, но по всяка вероятност е така. Мистър Торн и мис Торн не пътуват, това поне зная — каза мисис Прауди. — Много е мила тази мис Торн, нали?

— О, прелестна, и толкова странна! Познавам я вече от двадесет години. Много си я харесвам, моята мила мис Торн. Голяма чудачка е. Винаги когато я видя, се сещам за ескимосите и индианците. Погледнете роклята й — не е ли възхитителна?

— Възхитителна е — съгласи се мисис Прауди. — Дали не си слага помада? Виждали ли сте някога подобен цвят на лицето?

— Да, разбира се — каза лейди Де Курси. — Тоест няма съмнение, че си слага. Но кажете, мисис Прауди, коя е онази жена на кушетката в гостната? Ето, застанете тук, и ще я видите…

И графинята заведе мисис Прауди там, откъдето би могла ясно да види така добре запечаталите се в паметта й лице и фигура на синьората.

Но и синьората я видя не по-малко ясно.

— Вижте, вижте! — каза тя на мистър Слоуп, който продължаваше да стои до нея. — Ето духовната и светската власт на Барчестър в съюз срещу моята нещастна особа. Залагам гривната си, мистър Слоуп, срещу вашата следваща проповед, че те са заели тази позиция само за да ме разкъсат на парчета. Е, не мога да се хвърля в боя, но знам как да се защитя, ако неприятелят се приближи.