Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Хари Грийнейкър беше готов да понесе брашнената баня заради своята господарка, затова смело пришпори коня и стисна копието, както умееше. Но умението му изглежда, не беше голямо, а и снаряжението му май не го биваше много — така или иначе, той, без да иска удари коня с копието си по главата. Животното зави подплаши се и препусна далеч встрани от стълба. Хари, който беше свикнал да се справя с коне (но не с два над десетфутов прът под мишница), се опита да се хване за юздата, но краят на копието закачи земята и то падна между задните крака на коня. Кон, ездач и копие се строполиха долу. Младият Грийнейкър описа шестфутова дъга над главата на коня, а бедната мис Торн едва не падна от бурето си в несвяст.

— Божичко, преби се! — изкрещя една жена, застанала близо до мястото, където бе паднал Хари.

— Бог да го прости! Горката му майка, горката му майка! — каза друга.

— Да им се не видят и глупавите игри! — измърмори някаква старица.

— Сто на сто си е счупил врата, няма никакво съмнение! — намеси се четвърта.

Горката мис Тори! Тя чу всичко това, но не загуби напълно съзнание. Проправи си криво-ляво път през тълпата, полумъртва от ужас. Майка му, бедната му майчица! Мис Торн никога нямаше да си го прости. Мъките и бяха непоносими, едва се добра до мястото, където се бе проснал злополучният младеж, а двама-трима от присъствуващите опипваха коня, който бе успял да се надигне. Най-сетне тя се озова до младия фермер.

— Как е конят? За бога, кажете, не си ли е счупил коляното? — каза Хари, надигна се бавно и взе да търка лявото си рамо с дясната ръка. В момента го интересуваха единствено краката на неговия кон.

Мис Торн бързо установи, че не си е счупил врата, нито костите и че изобщо не е сериозно наранен. Но оттогава тя никога вече не устройваше състезания с копие.

Елинор напусна доктор Станъп веднага щом се появи възможност да стори това, без да наруши приличието, и тръгна да търси баща си, когото намери в градината заедно с мистър Еърбин. Това не й беше неприятно. Много й се искаше да обясни колкото може по-скоро на баща си, че разпространяващите се слухове по неин адрес са напълно неоснователни, а с удоволствие би разубедила и мистър Еърбин. Тя се приближи към мистър Хардинг откъм гърба му, хвана го за лакътя и протегна дясната си ръка, за да се здрависа с енорийския свещеник на Св. Юълд.

— Как стигна дотук? — попита я баща й след обичайната размяна на поздрави.

— Със семейство Станъп. Тяхната карета трябваше да се върне да вземе синьората.

При тези думи Елинор забеляза, че мистър Еърбин я гледа напрегнато и с укор. Тя веднага разбра обвинението в неговия поглед. Очите му сякаш казваха: „Да, пристигна със семейство Станъп, но само за да бъдеш заедно с мистър Слоуп.“ И Елинор добави, обръщайки се все така към баща си:

— Нашата група се състоеше от доктора, Шарлот Станъп, моя милост и мистър Слоуп.

При споменаването на последното име тя почувствува как ръката на баща й потрепна леко в нейната. В същия момент мистър Еърбин се обърна, скръсти ръце на гърба си и се отдалечи по една от алеите.

— Татко — каза Елинор, — беше просто невъзможно да избягна пътуването в една карета с мистър Слоуп. Когато обещах да дойда с тях, и през ум не ми минаваше, че и мистър Слоуп може да бъде с нас, а после нямаше как да се измъкна, без да дам обяснения, които биха поставили началото на неприятни слухове. Ти не беше в града и аз просто нямах друг изход.

Тя каза всичко това толкова бързо, че когато свърши да се оправдава, бе останала съвсем без дъх.

— Не виждам защо това те безпокои, мила — каза баща й.

— Виждаш, татко, виждаш. Не може да не знаеш какво се говореше в Плъмстед. Сигурна съм, че знаеш. Знаеш всичко, казано от архидякона. И колко несправедлив бе той. А и мистър Еърбин. Той е ужасен, отвратителен човек, но…

— Кой е отвратителен, мила? Мистър Еърбин ли?

— Не. Не той, мистър Слоуп. Знаеш, че имам предвид мистър Слоуп. Той е най-отвратителният човек, когото съм срещала, и за мен беше крайно неприятно да пътувам в една и съща карета с него. Но какво можех да направя?

Огромно бреме взе да се смъква от душата на мистър Хардинг. Така значи, и архидяконът с цялата си мъдрост, и мисис Грантли с цялата си тактичност, и мистър Еърбин с всичките си дарби все пак се бяха заблудили. Неговото скъпо дете, неговата Елинор, дъщерята, с която толкова се гордееше, нямаше да стане жена на човек като мистър Слоуп. Той вече се канеше открито да одобри този брак, тъй сигурен беше в неговата неизбежност, а сега изведнъж се оказа, че предполагаемият жених на Елинор беше поне толкова неприятен на нея, колкото и на нейните близки. Но мистър Хардинг не беше достатъчно светски човек, за да прикрие грешката си. Не можеше да се престори, че не е хранил никакви подозрения, че никога не е споделял опасенията на архидякона. Беше много изненадан и безкрайно доволен и не бе в състояние да скрие това.