Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Работата беше наполовина свършена още преди срещата им в Улаторн, а кога би й се представил по-удобен случай да я доведе до успешен край? Почти се бе наситила на мистър Слоуп, макар че все още изпитваше приятен гъдел да разпалва в този благочестив фарисей отчаяна и пагубна страст, довеждайки го до лудост. Мистър Торн се оказа прекалено лесна плячка и не можа да възбуди интереса й. Поради богатството си той можеше да й бъде донякъде полезен, но като поклонник не струваше и пет пари. Може да се каже, че тя го оценяваше така, както онзи, който ловува за удоволствие, оценява фазана. Толкова е лесно да се застреля, тази птица, че не би си струвало труда да бъде преследвана, ако не изглеждаше така добре в кухненския килер. Синьората не беше склонна да губи много време с мистър Торн, но все пак не беше лошо да го напъха в ловната си чанта за домашна употреба.

Но мистър Еърбин беше дивеч от съвсем друга порода. Самата синьора беше достатъчно умна, за да оцени рядката интелигентност на мистър Еърбин. Тя знаеше също, че като свещеник той е направен от много по-благороден метал, отколкото мистър Слоуп, а като джентълмен притежава много по-голяма ерудиция от мистър Торн. Никога не би си позволила да направи дори опит да обрече мистър Еърбин на такива нелепи терзания, на каквито бе обрекла мистър Слоуп, и разбираше, че няма да може да се справи с него за десет минути, както бе сторила това с мистър Торн.

Ето какво мислеше синьората за мистър Еърбин. А що се отнася до мистър Еърбин, бихме могли да кажем, че той изобщо не мислеше за нея. Знаеше, че е красива, и чувствуваше, че е в състояние да го очарова. А в сегашното си окаяно душевно състояние той просто искаше да бъде очарован, затова се приближи и застана до главата й. Синьората разбираше всичко. Такива бяха нейните особени дарби. Вроденото й чувство й подсказваше, че той има нужда да бъде очарован, а това беше вече напълно по нейните сили. Както източният лентяй се опива с опиум, а лондонският нехранимайко — с джин, така и мистър Еърбин се готвеше, воден от същите подбуди и същите причини, да се опие от чаровете на синьора Нерони.

— Защо не стреляте с лък, мистър Еърбин? — попита тя, когато останаха почти сами в гостната. — И не разговаряте с младите дами в някоя сенчеста беседка? Нито търсите друго някакво приложение на своите способности? Защо тогава са поканени тук ергени като вас? Нима не искате да заслужите студеното пиле и шампанското? На ваше място бих се срамувала от подобна леност.

Мистър Еърбин измърмори нещо като отговор. Макар че искаше да бъде очарован, нямаше още настроение за игриви разговори.

— Но какво ви измъчва, мистър Еърбин? — каза тя. — Тук сте в собствената си енория — мис Торн ми каза, че празненството е уредено специално във ваша чест, — а пък сте единственият от присъствуващите, който скучае. Вашият приятел мистър Слоуп беше при мен преди няколко минути и ми се видя много оживен и весел. Какво ви пречи да си съперничите успешно с него?

За такъв проницателен наблюдател като Мадлин Нерони не беше никак трудно да види, че ударът е попаднал точно в целта. Мистър Еърбин трепна забележимо и тя разбра, че той ревнува от мистър Слоуп.

— Впрочем в моите очи вие с мистър Слоуп сте пълни антиподи — продължи тя. — Вие сте противоположни един на друг във всичко, освен в принадлежността си към една и съща професия, но дори и в нея сте толкова различни, че и това изключение само потвърждава правилото. Той е общителен, вие предпочитате уединението. Той е деен, вие сте пасивен. Той се труди, вие мислите. Той обича жените, вие ги презирате. Той държи много на положението и властта — вие също, но по съвсем други причини. Той обича да бъде хвален, а вие, колкото и глупаво да е това, се отвращавате от всяко хвалебствие. Той ще получи желаната награда — някоя безцветна, грижовна съпруга, прилично състояние и репутацията на светец; вие също ще получите своята.

— И каква ще бъде тя? — каза мистър Еърбин, който разбираше, че го ласкаят, но се примиряваше с това. — Каква ще бъде моята награда?

— Първо — сърцето на една жена, която поради аскетизма си няма да признаете, че обичате, и второ — уважението на неколцина приятели, които поради гордостта си няма да признаете, че цените.

— Чудесни награди! Но такова отношение би ги обезценило.

— О, вие не бива да се надявате на успеха, отреден на мистър Слоуп! Той е роден да бъде преуспяващ. Поставя си някаква цел и жадно я преследва. Нищо не е в състояние да го отклони от нея. Не го заплашват пито угризения на съвестта, нито страхове, нито колебания. Неговото желание е да стане епископ и баща на семейство — първо ще се сдобие със съпруга, а когато му дойде времето — и с митра. Вие ще видите всичко това и тогава…