Антъни Тролъп - Барчестърски кули

И Бърти бе принуден да стане и да отстъпи място на съперника си. Той направи това, както правеше и всичко останало, с добродушна шеговитост, така че мистър Еърбин не можеше да отклони жеста.

— „Неговото достойнство друг да вземе!“ 117 — произнесе Бърти, но безспорно този цитат не подхождаше много нито за случая, нито за човека, за когото се отнасяше. — Аз си хапнах и съм вече сит. Мистър Еърбин, моля, вземете стола ми. Съжалявам само, че не е епископски трон.

Мистър Еърбин седна, а мисис Болд веднага се надигна, сякаш искаше да последва съседа си.

— Много ви моля, не ставайте — каза мис Торн и почти принуди Елинор да седне обратно на мястото си. — Мистър Станъп няма да ни напусне. Той ще остане зад вас като истински рицар, какъвто без съмнение е. Впрочем, мистър Еърбин, не съм ви представила още мистър Слоуп. Мистър Слоуп — мистър Еърбин.

И двамата джентълмени се поклониха сухо един на друг, разделени от дамата, за която имаха намерение да се оженят, а третият джентълмен, който също възнамеряваше да се ожени за нея, стоеше зад тях и ги гледаше.

Мистър Еърбин и мистър Слоуп се срещаха за първи път, но случаят не беше много подходящ за сърдечен разговор, дори ако приемем, че такъв разговор бе изобщо възможен между тях. Всъщност езиците и на четиримата бяха като вързани. Мистър Слоуп внимаваше да не изпусне благоприятната възможност, на която се надяваше, и затова не проявяваше голям интерес към тази среща. Намерението му беше веднага щом Елинор стане, да тръгне след нея. Доста различни бяха чувствата, които вълнуваха Бътри. Фаталният миг се приближаваше неумолимо — защо да ускорява неговото настъпване? Тон беше решил да се ожени, ако може, за Елинор Болд и се готвеше да направи днес първата стъпка към постигането на тази цел. Но имаше предостатъчно време. Не можеше да прави предложение на масата. И като даде добродушно път на мистър Еърбин, той беше също готов да му позволи да разговаря с бъдещата мисис Станъп, докато двамата седяха един до друг на масата.

След като се поклони на мистър Слоуп, мистър Еърбин започна да се храни мълчаливо. Той беше дълбоко замислен и ядеше машинално.

Но най-достойна за съжаление беше бедната Елинор. Единственият й приятел, на когото, както й се струваше, можеше да разчита, беше Бътри Станъп, а той явно се канеше да я напусне. Мистър Еърбин не правеше опит да я заговори. Тя отвърна с няколко думи на някаква забележка, отправена от мистър Слоуп, и след това, почувствувала, че не може да издържа повече, скочи от стола въпреки възраженията на мис Торн и излезе бързо от залата. Мистър Слоуп незабавно я последва и младият Станъп изпусна удобния случай.

Мадлин Нерони, останала сама, неволно се замисли за необикновения разговор, който бе имала с този необикновен човек. Нито една от думите, които бе изрекла, нямаше претенцията да бъде приета за чиста монета, но той й бе отговорил с пълна откровеност. И мадам Нерони бе разбрала това. Беше се добрала до тайната му, а той, сякаш лишен от обикновената човешка привилегия да лъже простодушно, бе разголил цялата си душа пред нея. Обичаше Елинор, но намираше синьората за по-красива от нея. С радост би нарекъл Елинор своя жена, но признаваше, че Мадлин е по-надарената от двете. Този човек беше просто неспособен да прикрива мислите си и бе заставен malgré lui да каже истината, колкото и неприятно да му беше това.

Този учител на хората, този оксфордски мъдрец, тази двойно дестилирана квинтесенция на университетско съвършенство, този автор на богословски трактати, този църковен оратор беше като малко дете в нейните ръце. Тя бе прозряла в неговата душа и бе прочела най-съкровените му тайни, сякаш имаше пред себе си някое младо момиче. Тази беззащитна откровеност не можеше да не й внуши презрение и все пак тя го харесваше именно такъв. За нея това беше нещо ново, една нова черта в мъжкия характер. И тя чувствуваше, че никога не би могла да го накара да изпадне в такова глупаво положение, в каквото изпадаха хора като мистър Слоуп и мистър Торн. Чувствуваше, че никога не би могла да изтръгне от мистър Еърбин неискрени клетви или да го принуди да слуша безсмислици.

Беше повече от ясно, че мистър Еърбин е влюбен до ушите в мисис Болд, и синьората се замисли, с твърде непривична за нея доброжелателност, дали не би могла да му помогне. Разбира се, първият шанс трябваше да бъде предоставен на Бърти. Семейният съвет бе решил, че той трябва да направи всичко възможно, за да се ожени за вдовицата Болд. Мадлин знаеше много добре каква нужда от пари има брат й и помнеше колко е задължена на сестра си, затова нямаше намерение да пречи на осъществяването на този чудесен план, ако той се окажеше изпълним. Но тя изпитваше силни съмнения относно неговата осъществимост. Смяташе, че не е много вероятно мисис Болд да приеме предложението на човек като Бърти, и бе говорила неведнъж за това с Шарлот. Струваше й се, че мистър Слоуп има по-големи шансове за успех, а за нея би било цяло удоволствие да отнеме бъдещата съпруга на мистър Слоуп.