Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Мисис Грийнейкър седна до мъжа си и малко поуспокоена, започна да се труди усърдно над чинията, но не пропусна да кимне печално към приятелката си в знак на несъгласие с мнението, изразено от нейния съпруг.

— Слушайте какво ще ви кажа, драги мои — продължи той. — Ако от това, че майка Лукълофт се е разположила на дивана в гостната, обедът на мис Торн започне да ни пресяда, по-добре да вземем да си вървим. Ако се отчайваме от такива неща, какво ще правим, като ни налегне истинска беда? Как щеше да се чувствуваш сега, майко, ако момчето наистина си беше счупило врата?

Мисис Грийнейкър се умири и не каза нищо повече по този въпрос. Но каквото и да проповядват разумните хора като мистър Грийнейкър, Лукълофтовците винаги ще предизвикват повсеместна завист.

Приятно беше да се наблюдава мистър Пломаси, който се разхождаше между селските гости, опирайки се на внушителен бастун, като разпоредител на угощението и върховен пазител на реда.

— Ей, хлапак, или спри да пищиш така, или си взимай паницата и отивай на другия край на ливадата. А вие, момичета, какво сте се изправили там и си въртите палците? Я излезте се покажете на ергените — с тия личица няма от какво да се срамувате. Е-ей, а ти кой си? Как се промъкна тук?

Последният не особено приятен въпрос бе отправен към един младеж на около двадесет и четири години, чиято външност и маниери не се сториха достатъчно селски на мистър Пломаси.

— Ако ваша милост разреши, мистър Баръл, кочияшът, ме пусна през черковната врата, щото почти цялото време работя все за господарите.

— Тогава нека мистър Баръл, кочияшът, те изпроводи обратно — каза мистър Пломаси, чиято непреклонност не бе смекчена дори от въздигането му в съдийски ранг. — Как се казваш? От кой занаят си и кой ти е майсторът?

— Казвам се Стъбс, ваша милост, Боб Стъбс… и… и… и…

— Какъв ти е занаятът, Стъбс?

— Мазач съм, ваша милост.

— Ще те измажа аз тебе барабар с Баръл! Да се махаш оттук, и по-живо! Не ни трябват никакви мазачи. Като ни потрябват, си викаме. Хайде, мърдай!

Стъбс, мазачът, остана като попарен от тази ужасна присъда. Той беше бойко момче и от самото си влизане в улаторнския елизиум правеше опити да спечели благоволението на една горска нимфа, на която тъкмо бе започнал да нашепва обичайните за мазач като него нежности, когато го забеляза великият мистър Пломаси. Каква ужасна съдба! Да бъде отделен по този начин от своята дриада и позорно изгонен в Барчестър точно когато над асфоделните поля щеше да почне да се лее нектар и амброзия! Той опита силата на молбите, но градските молби бяха безпомощни пред великия селски властелин. Мистър Пломаси не само отново му заповяда да излезе, но сочейки с бастуна си пътя към портата, чиято охрана бе поверена на този неверен цербер Баръл, тръгна лично да провери изпълнението на заповедта.

Обаче богинята Милосърдие, най-благата от всички богини, седели някога на облаците, и най-обичаната от бедните слабохарактерни смъртни, се появи на ливадата в образа на мистър Грийнейкър. Никога застъпничеството на една богиня не е било тъй радушно посрещано.

— Хайде, човече, не ставай дребнав в ден като този! — каза мистър Грийнейкър. — Познавам добре това момче. Нека остане като поканен от мен. Мис Торн няма да обеднее от онова, което той ще изяде и изпие.

Мистър Пломаси и мистър Грийнейкър бяха стари и верни приятели. Стаята на мистър Пломаси в Улаторн Корт беше много удобна и уютна, но той не беше женен и се чувствуваше самотен, а и пушенето в къщата беше забранено дори за мистър Пломаси. Най-щастливите минути от живота си той прекарваше седнал в дълбоко кресло до топлото огнище в блестящата от чистота кухня на мисис Грийнейкър. Там душата му се смекчаваше и се изливаше навън в потока на задушевната беседа; там той бе заобиколен от уважение, което не го потискаше; там, и навярно само там, можеше да си позволи да отхвърли тягостното бреме на етикета, без да накърни достойнството на по-високостоящите или да се изложи на фамилиарниченето на по-нискостоящите. И пак там на камината винаги го очакваше любимата му дълга лула, а пушенето не само не се забраняваше, но и всячески се поощряваше.

При това положение на нещата не можеше да се очаква, че мистър Пломаси ще откаже такава малка услуга на мистър Грийнейкър, но той не даде съгласието си, без да отправи някои сурови и властни възражения.

— Да изяде и изпие ли, мистър Грийнейкър! Работата не е в това колко ще изяде и ще изпие, а в примера, който ще даде, като идва, без да са го канили — при това не е дете! И нито ден не е работил в Улаторн. Мазач! Ще го измажа аз него!